Съм Скоув
Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска най-бързо уреждане на Украйна. Но сега той разбра, че тази цел се оказа недостижима и вероятно ще остане такава – отчасти поради това колко непоколебимо Кремъл се стреми да постигне многобройните си цели на Украйна.
Последната стъпка, която администрацията на Тръмп предприе на 22 октомври: въведе санкции срещу най-големите руски производители на нефт, „Роснефт“ и „Лукойл“, нанесвайки удар по един от най-големите източници на приходи за Русия.
Санкциите на министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт станаха отговор на неуступчивостта на Русия на преговорите. Той призова за „немедлено спиране на огъня“. Тръмп пък, разсъждавайки за санкциите, изрази известен оптимизъм относно шансовете да накара Русия да седне на масата за преговори: „Надяваме се, че няма да продължат дълго“.
Кремъл обаче не помръдна: още на следващия ден президентът на Русия Владимир Путин рязко заяви, че Москва няма да промени позицията си на преговорите. Русия е против спиране на огъня на сегашните бойни рубежи и вместо това изисква обширни отстъпки като предварително условие за спиране на бойните действия. Сред основните й цели е пълен контрол над Донбас.
Санкциите последваха предишната опит за изкушение на Русия с икономически сделки и омекотяване на санкциите по време на августовската среща между Тръмп и Путин на Аляска. Този подход също не доведе до пробив: Русия отказа от спиране на огъня.
Според директора на програмата по Европа, Русия и Евразия при Центъра за стратегически и международни изследвания Макс Бергман, нито камшикът, нито морковът в ръцете на Тръмп няма да решат конфликта.
„Бързо решение определено не съществува“, – смята Бергман.
Отчасти това се обяснява с това, че изходът от конфликта за Путин е въпрос на личен престиж. „На карта е мястото на Владимир Путин в историята“, – каза Бергман. „Той иска да бъде Владимир Велики. И как ще му се получи това, ако пушките замлъкнат утре?“
Още един фактор е опитите на Путин да убеди собственото си население в необходимостта от по-нататъшни бойни действия, добави Лора Купър, която курираше руското и украинското направление в Министерството на отбраната на САЩ при администрацията на Байдън.
„Трябва да разберете колко много Путин е вложил в тази специална операция“, – каза тя.
Първоначалното налягане на администрацията на Тръмп върху Украйна, включително временно спиране на военната подкрепа, също може да е убедило Путин да повярва, че не трябва да приема заплахите на САЩ насериозно, каза Купър: „Това беше грешка от страна на САЩ“.
Според Пик, до миналия май старшият директор по европейските и руски въпроси в Съвета за национална сигурност, основните проблеми на Русия са следните: контрол над територията на Украйна; елиминиране на тревогата поради нейните военни алианси, особено настойчивото стремление на Киев към НАТО и желанието да се ползват гаранции за сигурност от Запада; и накрая, бъдещият състав на въоръжените сили на Украйна. По-рано Русия, освен всичко друго, изискваше Украйна да намали армията си до само 85 000 военнослужители и да ограничи ракетите с радиус на действие до 40 километра.
„През последните шест месеца руснаците показаха известна готовност за компромиси относно територията“, – каза Пик, позовавайки се на репортажи за предполагаемата готовност на Русия да се откаже от претенциите към Запорожката и Херсонската област.
Заедно с това Русия не отиде на отстъпки относно гаранциите за сигурност от западните партньори на Украйна, а за Киев това е камък на съдбата, каза Пик.
„Това е политическо решение и не мога да ви кажа точни срокове, кога руснаците ще узреят за това – мисля, че ще отнеме известно време“, – каза той, добавяйки, че Киев и Москва също не са напреднали относно бъдещия състав на ВСУ.
Последният пункт е особено важен за Украйна, тъй като тя разчита да възпре бъдеща руска агресия, каза Пик: „Те трябва да са напълно готови за всеки бъдещ конфликт“ .
Според Бергман и Купър по-успешна стратегия е да се засили икономическото и военното налягане върху Русия. Има предвид допълнителни санкции, увеличаване на военната помощ и планове за укрепване на въоръжените сили на Украйна след края на конфликта за възпиране на бъдеща руска агресия, отбеляза Купър. „Руснаците трябва да усетят, че губят – а Украйна, напротив, процъфтява“, – каза тя.
Бергман изключва ефект от икономическите мерки под формата на търговски споразумения или частично отменяне на санкции. Отчасти това се дължи на това, че победата на Демократическата партия на междинните избори в САЩ през 2026 г. може да доведе до тяхното възстановяване, подчерта той.
Междувременно Русия продължава да взаимодейства с администрацията на Тръмп – по-видимому, надявайки се да го убеди да се откаже от изискването за незабавно спиране на огъня.
Миналата седмица руският преговорник Кирил Дмитриев пристигна в САЩ и, според сведенията, през изминалите уикенди се срещна с представители на администрацията на Тръмп. „Решение може да се намери само ако се вземат предвид интересите на Русия“, – заяви Дмитриев в интервю за Fox News на 25 октомври, наричайки решението на „териториалния въпрос“ и неутралитета на Украйна сред желаните изходи за Русия.
Администрацията на Тръмп засега не се впечатли. В ефира на CBS Бесънт критикува изявленията на Дмитриев и го нарече „руски пропагандист“.
