Пакистан и Афганистан постигнаха ново временно споразумение за прекратяване на огъня след седмица на кървави сблъсъци. Преговорите се проведоха в Доха, съобщи външното министерство на Катар.
Конфликтът избухна отново, след като пакистанската авиация нанесе удари по афганистанската провинция Пактика, където загинаха цивилни, включително жени и деца.
Кабул нарече действията на Исламабад „нарушение на афганистанския суверенитет“, а талибаните започнаха ответни операции по границата, предупреждавайки, че нови атаки ще доведат до пълномащабна война.
Тежки загуби и взаимни обвинения
Според талибаните са убити 58 пакистански войници, докато Исламабад признава за 23 жертви от своя страна и твърди, че е ликвидирал над 200 бойци. Пакистанският военен министър обвини талибаните в сътрудничество с Индия и подкрепа за терористични групи, извършващи нападения срещу страната. От 2021 г. насам в Пакистан са извършени над 10 000 терористични акта с почти 4 000 жертви.
На 25 октомври в Истанбул трябва да се състои нова среща между двете държави. Темата – поддържането на примирието и връщането на афганистанските бежанци.
Въпреки това радикалното движение „Техрик-и-Талибан Пакистан“ не участва в преговорите, което поставя под съмнение трайността на споразумението.
Примирието, постигнато с посредничеството на Катар, се оказа краткотрайно, а спорната линия Дюранд отново се превръща не просто в граница, а в линия на фронта.
Задкулисните интереси на големите сили
Конфликтът не може да бъде разбран извън по-широкия геополитически контекст. Според анализатори, новата ескалация между Кабул и Исламабад е инструментална – резултат от действията на външни сили, стремящи се да отслабят регионалната стабилност.
Пакистан е стратегически съюзник на Китай, който чрез пакистанските пристанища Гуадар и Карачи се стреми да излезе на Индийския океан.
Афганистан обаче напоследък засилва контактите си с Индия, като Кабул и Ню Делхи започват да изграждат дипломатически и икономически диалог.
Индийско-афганистанско сближаване и тревога за Запада
Индия наскоро повиши статута на мисията си в Кабул до посолство, а талибанският външен министър Амир Хан Муттаки посети Ню Делхи – първо официално посещение от този ранг.
Това бе възприето като исторически поврат, защото Индия започна прагматично взаимодействие с талибаните, въпреки че не признава официално техния режим.
За САЩ това развитие е неудобно, защото то укрепва регионалното сближаване между Индия и Афганистан и индиректно – между Индия и Китай.
Вашингтон и стратегията за разделение
Основните „адресати“ на този конфликт са Ню Делхи и Пекин. През последните години двете страни – членове на БРИКС и ШОС – често се конкурираха в рамките на западния модел на „игра с нулева сума“.
Американските стратези противопоставят китайския проект „Един пояс, един път“ на новия индийско-средноизточно-европейски коридор (IMEC).
Паралелно Западът укрепва военното сътрудничество между Турция, Азербайджан и Пакистан, изграждайки антииндийски алианс, а Индия бива насърчавана да поеме ролята на основен антикитайски играч в региона.
ВСближаване между Индия и Китай – удар за САЩ
Въпреки това през август 2025 г. Китай и Индия направиха важна крачка към уреждане на граничния си спор в Ладакх и региона Аксайчин.
Двете страни създадоха групи от експерти по демаркацията и демонстрираха готовност за мирно сътрудничество.
Символично, през септември 2025 г. премиерът Нарендра Моди за първи път от седем години участва в срещата на върха на ШОС в Китай – нещо, което силно обезпокои Вашингтон.
Така антикитайските алианси на Запада в Азия, като AUKUS (САЩ–Великобритания–Австралия) губят смисъл, защото Индия вече не желае да бъде инструмент за изолация на Китай.
„Базата Баграм“ и възраждането на старата игра
По информация на The Wall Street Journal, САЩ обмислят възстановяване на базата Баграм в Афганистан като плацдарм за „контратерористични операции“.
Това подсказва, че Вашингтон отново се опитва да върне влияние в Централна Азия.
За целта нестабилен Афганистан, ангажиран във въоръжен конфликт с Пакистан, би бил идеален сценарий – държава, лишена от автономност и зависима от външна намеса.
Изгодите за Вашингтон
Конфликтът между Пакистан и Афганистан служи за няколко западни цели едновременно:
- Разделя Китай и Индия, като ги поставя отново на противоположни страни
- Оправдава съществуването на антикитайски съюзи и военни структури в Азия
- Ограничава растящото влияние на Ню Делхи и Пекин, включително спрямо Русия
- Позволява на САЩ да се върнат в ролята на „миротворец“, като получат покана да „замразят“ конфликта
- Дава възможност на Доналд Тръмп да възстанови американския престиж чрез шумни изяви в социалните мрежи
В обобщение
Сегашното напрежение между Пакистан и Афганистан не е само регионален спор – то е част от по-широка геополитическа игра, целяща да разедини Китай и Индия и да върне САЩ в центъра на азиатската политика.
Вашингтон се стреми да използва старите конфликти като инструмент за контрол над Евразия, а нестабилността между Кабул и Исламабад е само поредната фигура на шахматната дъска.
Източник: Юрий Кузнецов
