Бьорн Финке, Паулина Вюрмингхаузен
Старите доменни пещи все още пламтят, но скоро дори стоманата трябва да стане „зелена“. На предприятия като завода в Залцгитер се решава съдбата: ще успее ли някога водеща немска индустрия да се преоткрие – или ще остане в миналото.
Понякога старата и новата реалност съществуват буквално една до друга – както например в завода в Залцгитер. Докато от едната страна се изгражда нова „зелена“ стоманодобивна инсталация, на няколко метра от другата страна работи старата – доменна пещ, изхвърляща в атмосферата огромни количества парникови газове.
Феликс Халфарс, на 31 години, работи на тази пещ вече шест години. Той е инженер по производство в Salzgitter AG, третия по големина производител на стомана в Германия. Слаб, ненатрапчив мъж. Тази сряда сутринта той е с каска, защитни очила и сиво-оранжева жилетка – работната си униформа. Халфарс е посредник между стария и новия свят. Защото старият свят трябва да изчезне. И стъпка по стъпка да отстъпи място на новия.
Халфарс стои в цех, който лесно би могъл да послужи за декор на филм като „Властелинът на пръстените“: камъни, огън, жар – липсва само пръстенът. Той се приближава до канал, вграден в пода. През малък прозорец се вижда гъста, яркооранжева маса, която тече бавно, сякаш е кипящ мед. Това е течен чугун, от който по-късно ще се получи стомана.
Стоманата е навсякъде. В ножове, автомобили, мостове, вятърни турбини, танкове. Именно стоманата направи възможна индустриалната революция през XIX век – и милитаризацията на Германия през XX век. Днес в немската стоманодобивна индустрия работят около 80 000 души, предимно в икономически слаби региони. Но производството на стомана е изключително вредно за климата: отрасълът е отговорен за около 7% от емисиите на парникови газове в страната. Затова компании като Salzgitter започват преход към екологично неутрални технологии. Те харчат милиарди евро за това, но получават и щедри държавни субсидии.
Това е преустройство „в движение“, или, както биха казали хирурзите, операция на открито сърце. Дали пациентът ще оцелее след тази операция – никой не знае днес.
Отрасълът преживява дълбока криза: високи цени на енергията, слаба икономика, жестока конкуренция от чуждестранни производители. Лидерът на пазара Thyssenkrupp Steel Europe съкращава хиляди работни места и вероятно ще бъде продаден на индийски инвеститори. Дори Salzgitter работи на загуба и е принуден да пести. Не е най-доброто време за скъпоструващ преход към „зелена“ технология. Раждат се все повече съмнения: ще успее ли „зелената стомана, произведена в Германия“, да се превърне в история на успеха?
Мащабът на тази задача е видим на примера с завода в Залцгитер. На огромна строителна площадка работят кранове, в центъра се издига стометрова кула, устремена в синьото небе. Пред нея лежат метални конструкции, които скоро ще бъдат закрепени на върха. Всеки ден 600–1000 строители изграждат възстановителна инсталация с височина 140 метра.
Доменните пещи произвеждат чугун с помощта на кокс и въглища, което е катастрофа за климата. Новите инсталации използват природен газ или, в бъдеще, екологично произведен водород. Природният газ вече намалява емисиите на CO₂ наполовина, а със зелен водород чугунът може да се произвежда почти без емисии.
До кулата се строи електропещ, която ще топи чугун с помощта на подобна инсталация, разбира се, със „зелена“ електроенергия. Недалеч се изгражда сграда за електролизер – инсталация, която с помощта на възобновяема енергия ще разгражда водата на водород и кислород. Електролизерът в Залцгитер трябва да стане един от най-големите в Европа: тук планират да произвеждат 9000 тона водород годишно.
Въпреки това гигантската инсталация ще изисква 150 000 тона, така че по-голямата част от водорода Долна Саксония ще закупува отвън.
След година и половина всичко трябва да е готово. Новите инсталации ще заменят един от трите доменни агрегата на Salzgitter AG. Компанията инвестира 2,5 милиарда евро, от които 1 милиард предоставят федералното правителство и самата провинция. Това е скъпа залог за „зелено бъдеще“.
Надежда в Залцгитер: който става рано, на него Бог дава
Човекът, който носи отговорност за този преход, седи в друга част на територията на завода – в просторен офис с елегантни мебели и подредени папки на бюрото. Това е Гунар Греблер, ръководител на концерна Salzgitter AG, което означава – лидер на 24 000 служители, от които 8000 работят в главното предприятие.
На 53 години, с синя риза, къса коса, зачесана настрани, и сериозно изражение на лицето, Греблер е и президент на Съюза на немските стоманодобивни компании, един от най-влиятелните хора в бранша.
Той е този, който преди три години, скоро след встъпването си в длъжност, откри пътя за проекта за „зелена трансформация“. В този смисъл Salzgitter AG се смята за пионер в производството на еко-стомана в Германия.
Горд ли е, че е изпреварил другите? Греблер, както подобава на добър ръководител, първо отбелязва заслугите на своя екип – с него наистина се гордее. После добавя: „Компаниите, които започват трансформацията рано, обикновено излизат от нея по-успешни от тези, които се решават твърде късно.“ Това е неговата голяма надежда: „Който става рано, на него Бог дава.“ Но въпросът е друг: не започна ли Залцгитер процеса твърде рано?
Или, ако останем в същата метафора: останали ли са изобщо тези „червеи“, които можеш да намериш рано сутрин? Не беше ли по-разумно да се изчака, докато конкурентите проправят пътя и направят първите грешки?
Греблер отлично разбира, че преходът към зелено производство не върви лесно: „Някои неща се развиват съвсем не така, както ни обещаваха политиците“, казва той.
Според него държавата не осигурява на индустрията необходимата предвидимост и стабилност на условията, което забавя развитието на Salzgitter.
Въпреки това той остава убеден поддръжник на зелената стомана: „Все още съм сигурен, че правим правилното нещо. Но сега трябва да направим всичко толкова качествено, че накрая да носи печалба.“
Алтернатива на зеления преход? Затваряне на завода.
Всъщност стоманодобивните компании инвестират в зелени технологии не само заради климата. Зад това стоят и строги икономически причини.
Според системата за търговия с емисии на ЕС промишлените предприятия и електроцентралите са задължени да плащат за всяка изхвърлена тон въглероден диоксид. Сега Европейският съюз рязко затяга тези правила. Това означава, че стоманата, произведена в традиционни доменни пещи, ще стане още по-скъпа.
Затова Греблер залага на зелена трансформация: „Може да звучи грубо, но алтернативата е проста: след десет години ще трябва просто да затворим този завод.“
Докато компанията на Греблер изгражда зелено бъдеще, нейният конкурент реши да спре екологичната модернизация.
На около 150 километра северно от Залцгитер, в индустриална зона на брега на Елба в Хамбург, работи стоманодобивен завод на концерна ArcelorMittal – индийско-люксембургски гигант.
Сърцето му е директно-възстановителна инсталация – кула, която от над половин век произвежда чугун с помощта на природен газ. На върха й лениво се вее немски флаг, а цялата конструкция е обвита в мрежа от ръждясали тръби. На кея лежат купчини стоманени ролки с тегло по един и половина тона. Тук, в завода с 530 служители, чугунът се превръща в стоманена тел.
Но сега инсталацията работи само на половин мощност. Ръководството все по-често е принудено временно да спира производството – понякога за седмици.
„Природният газ в Германия стана просто твърде скъп, а търсенето и цените на стоманата – твърде ниски“, обяснява Андре Кернер, ръководител на немското подразделение на ArcelorMittal.
52-годишният мениджър седи на дълга маса за преговори, от която се открива изглед към цеха. Той е родом от Айзенхютенщад (Бранденбург), където ArcelorMittal също притежава стоманодобивен завод – бивш комбинат от времето на ГДР.
Концернът планираше да замени доменните пещи там и в Бремен с директно-възстановителни инсталации и електропещи. Проектът трябваше да бъде подкрепен с държавни субсидии в размер на 1,3 милиарда евро. Но през лятото ръководството шокира политиците с решението си – учтиво да откаже милиардните субсидии: ArcelorMittal спира зелената модернизация на своите немски заводи.
„Новата инсталация за директно възстановление в Германия днес няма да се изплати дори с държавна подкрепа – нито при използване на природен газ, нито пък при работа със зелен водород, който е твърде скъп“, обяснява Андре Кернер, управляващ директор на немския филиал на ArcelorMittal.
Правителството на провинция Бремен изрази в изявление „дълбоко разочарование и раздразнение“ от „безотговорния обрат“ на концерна. Кернер обаче вижда ситуацията по друг начин: „Напротив, много отговорно е честно да се заяви, че зелената трансформация при сегашните условия просто не работи. В бранша бушува пожар.“
Водородът – тясното място в производството на „зелена“ стомана
Една от основните проблеми за стоманодобивните предприятия остава зеленият водород. За да го доставят на заводите, енергийните компании трябва да изградят електролизери, терминали за приемане и водородни тръбопроводи. В Германия този процес върви изключително бавно.
Освен това, както отбелязва Кернер, цената на водорода ще бъде значително по-висока, отколкото се прогнозираше преди няколко години: „Причината е прекомерно строгите правила на ЕС за сертифициране на водорода и високите цени на електроенергията за електролизерите.“
Да, екологично чистите инсталации могат временно да работят с природен газ, както прави кулата на ArcelorMittal. Но цената на газа след спирането на доставките от Русия рязко скочи, а самият метал все още не става „зелен“.
Цената на електроенергията удря по индустриалните отрасли
Скъпата електроенергия повишава не само цената на водорода, но и пряките разходи на стоманодобивните предприятия. Сметките за ток вече са огромни, а компаниите планират да строят електропещи, за да намалят въглеродния си отпечатък.
Дори ArcelorMittal не изключва, че в бъдеще ще замени доменните пещи в Бремен и Айзенхютенщад с електропещи. Въпреки това, според плана на концерна, чугунът за тях ще се произвежда в чужбина – в Америка или Азия, където природният газ и водородът са по-евтини, – а в Германия само ще се претопява в стомана с помощта на „зелена“ електроенергия.
„Но това може да се реализира само когато условията станат приемливи. По-специално, федералното правителство трябва да намали цените на електроенергията до конкурентоспособно ниво. Засега всичко, направено в Берлин, е явно недостатъчно“, подчертава Кернер.
Трети фактор – неблагоприятната конюнктура
Дори при сегашното „мръсно“ производство печалбата в бранша почти изчезна. Заради кризата в строителството и автомобилната индустрия търсенето на стомана намалява.
В същото време в ЕС постъпва все повече евтин внос, често по заобиколни пътища от Китай. Това притиска цените.
А тъй като САЩ засилиха търговските си бариери, на европейския пазар може да нахлуе още повече евтина стомана от Азия.
Затова Кернер, както и много други немски металурзи, настоява ЕС да въведе високи вносни мита, за да защити европейските производители.
Очаква се още във вторник Еврокомисията да предложи значително повишаване на съществуващите тарифи.
Греблер от Залцгитер: без мита не може, но трябва да се продължи напред
С това се съгласява и Гунар Греблер, ръководител на Salzgitter AG. Той също смята, че високите мита са необходими, но за разлика от Кернер е убеден: собствената му инсталация за директно възстановление ще се изплати дори при работа с природен газ.
„Иначе нямаше смисъл изобщо да натискаме бутона ‚Старт‘. Това би било чисто безумие“, казва той.
Греблер признава, че зеленият водород ще остане скъп и дефицитен ресурс още дълго, затова новият завод също ще започне с газ.
Въпреки това дори Salzgitter сега е принуден да забави темпа на зелената трансформация.
Чистата инсталация и първата електропещ са само началото. Планът беше да се построят още няколко екологични комплекса, за да се заменят останалите два доменни цеха.
Но ръководството реши да отложи следващите стъпки с три години.
„Все още чакаме онези регулаторни промени, които политиците отдавна обещаха, но все още не са изпълнили“, се казва в изявление на компанията, в което се усеща упрек към правителството.
Ами ако и до 2028 година нищо не се промени?
Ако и след три години цените на електроенергията останат високи, а цената на стоманата – ниска, немската металургия ще бъде на ръба на оцеляването.
„Ако зелената трансформация се провали и стоманодобивната индустрия рухне, ще пострадат и други отрасли“, предупреждава Греблер.
„Много сектори на индустрията зависят от стоманата. Не можем да си позволим да зависим от внос.“
*Не трябваше да дразним Путин: „всичко е сериозно“. Одеса се отрязва от Украйна. „Това е само началото“. ВСУ се готвят да изтеглят войските си от Красноармейск?*
Освен това гибелта на традиционната индустрия заплашва със социални сътресения: „Ако в и без това слабите региони изчезнат хиляди работни места, това ще подкопае стабилността в обществото“, казва той.
„А това означава, че партии като АдГ ще получат още по-голям приток на гласове.“
Феликс Халфарс, инженерът от доменния цех, е разумен и практичен човек. Но щом заговори за това, че част от „зелената“ трансформация се отлага, тонът му става по-силен и уверен: „Това са условията, които ни спират. Целта е да доведем трансформацията до край.“
Както се казва, отложено не означава отменено. Според Халфарс промените са просто необходими – заради емисиите на CO₂. „За мен трансформацията е на първо място“, казва той.
Но Халфарс добавя, че в неговата работа трябва да умееш да чакаш. Не всичко става с щракване на пръсти.
„Не бива да се уморяваш да усвояваш новото, трябва да останеш любопитен“, казва той. Особено сега, когато всичко наоколо се променя толкова бързо.
И той наистина е любопитен, уверява Халфарс: всеки ден в Залцгитер научаваш нещо ново. Или, както сам Феликс Халфарс простодушно го формулира: по-глупав определено не ставаш.
Източник: Süddeutsche Zeitung
