Работех в златодобивна компания в края на нулевите години. Помня как празнувахме 🥂, когато цената на златото за първи път в историята проби границата от $1000 за унция. Днес, на 16 октомври 2025 г., златото се търгува на ниво от $4300 за унция. Ръстът за 17 години е повече от четирикратен. Само за последната година — плюс 58%.
„Разбирам всичко това, разбира се, като продължение на класовата борба.“
Хронология без емоции:
▪️Март 2008: $1,000 — за първи път премината психологическата граница
▪️Септември 2011: $1,920 — пикът след Occupy и дълговата криза в еврозоната
▪️Август 2020: $2,070 — ковидният рекорд
▪️Октомври 2025: $4,254 — нов исторически максимум📈
Какво е общото между всички тези върхове? Те не съвпадат точно с икономически кризи, а с моменти, когато доверието в системата започва да се пропуква.
2008 — рухна консенсусът, че финансовата система е „под контрол“
2011 — движението Occupy показа, че класовото съзнание може да се пробуди
2020 — пандемията оголи крехкостта на веригите за доставки и политическите институции
Златото не расте, когато икономиката се влошава. То расте, когато елитите спират да вярват в стабилността.
Днешните техномилиардери строят бункери в Нова Зеландия, купуват земеделска земя и физическо злато. Публично говорят за „иновативност и оптимизъм“. През 2019 г. Рей Далио започна да казва, че „cash is trash“ („парите в брой са боклук“) и призоваваше да се държи злато. Bridgewater, най-големият хедж фонд в света, увеличи позициите си в злато многократно. Това не е паника. Това е рационална подготовка от хора, които знаят повече, отколкото казват публично.
Забавното е, че същите тези хора, които през деня защитават настоящата система, вечер се застраховат срещу нея.
През деня пишат в Twitter за „златния век на капитализма“ и „най-великия бичи пазар в историята“. Вечер купуват актив, който расте именно защото самите те не вярват в тази система. През деня критикуват „марксисти“ и „песимисти“. Вечер конвертират капитала си в метал, чиято стойност се определя от недоверието към валутите и политическите институции.
Това не е лицемерие. Те просто разбират, че можеш да си оптимист публично и реалист в портфейла си — за да защитиш активите си, когато нещата тръгнат на зле. А че те ще тръгнат на зле — по този въпрос има пълен консенсус.
Защо изобщо златото отново стана актуално след 40 години относително забвение?
След отказа от златния стандарт през 1971 г. и до 2000-те златото беше скучен актив. Инфлацията беше под контрол, доларът стабилен, системата функционираше. За какво ти е злато?
2008 г. промени всичко. Западните банки започнаха количествено облекчаване (QE) — печатане на трилиони. Балансите на централните банки набъбнаха многократно. Къде отидоха тези пари? В активи: акции, недвижими имоти, облигации. Индексът S&P 500 от 2009 г. се е увеличил повече от 7 пъти. Средната цена на жилище в САЩ — 2,5 пъти. А заплатите? С корекция за инфлация — почти не са нараснали.
Това е преразпределение отдолу нагоре. От тези, които получават заплата, към тези, които притежават активи. Ето защо златото расте — като защита от бъдеща инфлация, която е неизбежна, когато дългът достигне критични нива и се наложи девалвация.
Марксистката ирония
Най-забавното е, че златото потвърждава марксистката теза на материално ниво, докато идеологически я отричат.
Маркс казваше: капитализмът съдържа вътрешни противоречия, които водят до кризи. Концентрация на богатството + обедняване на масите = нестабилност на системата.
Елитите 40 години повтаряха: „Маркс грешеше! Капитализмът е стабилен! Свободният пазар работи!“
Когато милиардер критикува марксизма и едновременно купува злато и строи бункер, той гласува с портфейла си в подкрепа на Маркс. Той признава: системата работи само докато масите вярват в нея. Най-важното, което показва цената на златото, е, че елитите вече не са уверени в стабилността на реда.
И се подготвят.
Не апокалиптично — а рационално. Диверсифицират. Застраховат се.
Златото не лъже. То няма идеология, няма дневен ред, няма акаунт в Twitter. То просто отразява колективната оценка на риска от страна на хората, които имат най-сериозни причини да го преценяват правилно.
Глеб Кузнецов
