Зорница Илиева
Никак не е ясно дали намиращите се във властта у нас следят внимателно политиките на големия ни съсед Турция. Че тя е превзела и пазара ни, и част от предприятията ни, част от земята ни и потребява горите ни /връзката с наводненията е пряка!/, а влиянието й чрез личности за влияние е безспорно, но това се замита под килима, защото не помага за дългосрочно опазване на власт. Заради настроения сред редовите граждани. А с какво ги държат е „друга бира”. Забравя се, че тези, които управляват, често са рожби на чужди политики, включително от Анкара. Да не говорим, че мандатоносителят е създаден от фондации на Берлин т.е. дългата ръка на Германия чрез Меркел си нареди картите у нас. Затова се отказа и предложение преди време на Орбан за участие в организация като Вишеградската четворка или по-просто – подкрепа на политиките й.
Стратегичестото мислене не е познато сред управленците ни.
Въпросът е как си реди и днес картите Ердоган на международната сцена. След като изпита безмерна радост от постигането на споразумение между Баку и Ереван под чадъра на Тръмп за изграждане на Зангезурския коридор, който свързва Китай с Европа, без да минава през Русия, но поставя Армения в западна зависимост, Анкара реши, по традиция, да не хлопва напълно вратата на Москва и Ердоган позвъни да поздрави Путин за рождения му ден. Е, по-скоро да изясни подробности какво мисли Русия по т.н. общи теми. Баку си е за Турция „един народ в две държави” и военната подкрепа за Азербайджан за приобщаването на Карабах т.е. изземването му от Ереван продължава по всички направления и до момента. Съгласно т.н. мека сила на Турция за влияние и настаняване в т.н. тюркски свят в Централна Азия, най-вече Кавказ. Стари стратегии, нови механизми и последователна политика за влияние, което дразни Москва, защото този регион там е заден двор на Русия. Войни са се водили за приобщаването им към Руската империя, а понякога е ставало и мирно, когато съответните местни вождове са намирали подкрепа в Москва срещу амбициите на външни чужди сили, включително Османска Турция. Затова и Ердоган е на форум в Габала, Азербайджан, където се провежда 12-тата среща на върха на Организацията на тюркските държави. Казват, че е за сътрудничество и съвместни инвестиции, но това е реч и на Ердоган „за да сме в крак с глобалното развитие на ИИ и да запазим културнато си наследство, богатство”. Ще помага, казва Ердоган, развитието на голям езиков модел и „ние правим първата стъпка към обща азбука”. На тази азбука щели да преведат и Чингиз Айтматов. Имало Тюркска академия, която е приела предложение за 34-буквена обща тюркска азбука, създадена от Организацията на тюркските държави. Москва сигурно се е задавила. Сред държавите, които ще я ползват и присътват на форума в Азербайджан са Азербайджан, Турция, Казахстан, Киргистан, Татарстан /Русия/, Северната турска република, непризната от никого освен Турция и Узбекистан. Темата на азербайджанския форум е „Регионален мир и сигурност”, но меката сила е водещата. А се говори за приятелство, солидарност, единство на тюркските държави.
Е, в това време Москва вече обяви военната си подкрепа за Ереван, изпраща войски в базите си там и потвърди пред гостуващ в руската столица арменски лидер, Пашинян, че Карабах ще се върне към Армения. А за Зангезурския коридор даже и да не мечтаят – няма да го позволи. Дори и Вашингтон да точи зъби за присъствие и контрол там. Чрез „частна фирма” по използван напоследък начин.
Армения се връща на руския пазар с плодовете, зеленчуците и прословутия си коняк „Арарат”. За сметка на Баку, чиито търговци се гонят от Русия, не се приемат селскостопанските им продукти и се говори за спиране на руския газ към Азербайджан. Та това няма как да не е тема за разговор между Путин и Ердоган, но след втърдяване на тона на Москва, демонстриран в речта на руския президент в Сочи, Валдай, едва ли Ердоган ще остане щастлив след любезния телефонен диалог с Путин. По-скоро Ердоган може да е доволен, че шефа му на МИТ, Калън, участва при преговорите на Израел с Хамас в Египет и това вече си е роля и оценено от Тръмп влияние в Близкия изток. Та гледай двора на съседа, за да не се запали твоя, каквато е поговорката. Стига ни само Черно море и натиска на Тръмп Анкара да не купува повече руска газ и нефт. Чака се реакцията на Ердоган. И какво ще отговори Москва.
Източник: Фейсбук профила на Зорница Илиева.
