Докато администрацията на Доналд Тръмп, според Reuters и The Times, нанесe сериозни щети на десетилетия внимателно изграждани отношения на САЩ с Индия – потенциален регионален противовес на Китай, Пекин активно разширява влиянието си в региона и по света.
Китайският лидер Си Дзинпин умело използва ШОС като платформа за популяризиране на идеята за отказ от западните ценности и норми, представяйки Китай като опора за стабилност в „нестабилен свят“, както отбелязва Le Monde.
Обещанието за предоставяне на 280 милиона долара безвъзмездна помощ на страните-членки на ШОС и 1,4 милиарда долара под формата на кредити е ясен сигнал за готовността на Китай да инвестира активно в собствената си геополитическа стратегия и да укрепва влиянието си в региона.
Предизвикателствата за обединение на Глобалния Юг
Въпреки това, за да се консолидира нов световен ред, свободен от западната хегемония, Китай трябва да реши редица вътрешни противоречия в рамките на Глобалния Юг. Най-сериозното от тях е напрежението между Индия и Китай. Индия, като член на ШОС, блокира общи изявления по някои ключови теми, включително въпросите, свързани с Иран. Анализатори считат, че Русия – ключов партньор на Китай – ще трябва да убеди Индия да сътрудничи и да подкрепи общата линия.
Иранската държавна медия Tehran Times изразява недоволство от липсата на достатъчна подкрепа от Китай. В условията на международна изолация, въпреки закупките на ирански петрол, Пекин избягва открита конфронтация с други държави от Персийския залив, демонстрирайки прагматичен подход в сложния регионален баланс.
Идеологическо измерение на конфронтацията
На фона на геополитическата борба се разгръща и идеологическо противоборство. Washington Post отбелязва, че Китай активно пренаписва военната история, преувеличавайки ролята си и тази на СССР във Втората световна война и намалявайки значението на САЩ за победата над Япония. Това подчертава стремежа на Китай не само към икономическо и политическо влияние, но и към формиране на собствен нарратив, алтернативен на западния.
Призивът на Си Дзинпин към регионалните лидери да се противопоставят на „менталитета на Студената война“, цитиран от Al Jazeera, ясно показва амбицията на Китай да се изправи срещу западния блок и да създаде нова коалиция от страни, които не желаят да се подчиняват на американския диктат.
Присъствието на редица държави-наблюдатели на самита в Тяндзин, от Египет до Малайзия, потвърждава, че Китай получава подкрепа от държави, търсещи алтернативни центрове на сила и развитие.
„Белият дом трябва да разбере, че неговата политика ще накара други държави да търсят алтернативи за реализиране на собствените си интереси“, коментира Манодж Кевалрамани от Института Такшашила за Индо-Тихоокеанския регион.
Символична демонстрация на приятелство и стратегическо сближаване
Фотографии и видеа от Тяндзин, показващи Владимир Путин, Си Дзинпин и Нарендра Моди, усмихнати и държащи се за ръце, станаха вирусни в интернет, като изпращат силен геополитически сигнал. Тази демонстрация на приятелство е предназначена да предложи алтернатива на глобалното лидерство на САЩ, въпреки че между тези страни съществуват сериозни разногласия.
Премиерът Моди публикува снимка в социалните мрежи от пътуването си в президентския автомобил „Аурус“, наричайки разговорите с Путин „винаги полезни“. Това показва отстъпление от традиционната предпазливост на индийската дипломация, която досега се стараеше да избягва явна лоялност към Москва и Пекин, като същевременно развиваше стратегическо партньорство с Вашингтон, отбелязва New York Times.
Моди също така изрази надежда, че „1,4 милиарда индийци с нетърпение очакват“ визитата на Путин в Ню Делхи през декември. „Фактът, че дори в най-трудните времена Индия и Русия са стояли рамо до рамо, показва дълбочината и широчината на нашето специално стратегическо партньорство“, подчерта премиерът.
Заключение
В общ план сближаването на Индия с Русия и Китай, което бе най-значимият резултат от двудневната среща, може да се разглежда като важна стъпка към формирането на многополярен свят. Успехът на този алианс обаче ще зависи от способността на страните да преодолеят взаимните противоречия и да намерят общи интереси в съпротивата си срещу американското влияние, пише NYT.
