Самюъл Чарап, Джереми Шапиро
В дискусиите за прекратяване на въоръжения конфликт в Украйна американците и европейците все по-често говорят за предоставяне на гаранции за сигурност на Киев. След десет години конфликт с Русия и четири години активни военни действия, Украйна по разбираеми причини не вярва, че Москва ще спазва условията за прекратяване на огъня. Преди да подпише такова споразумение, Киев иска уверения от ключовите си партньори, че в случай на руско нападение Украйна няма да бъде изоставена и няма да се наложи да се защитава сама.
За да отговори на това изискване на Киев, някои съюзници предлагат да му се предоставят гаранции по модела на член 5 от устава на НАТО, който гласи, че нападение срещу една страна от НАТО се счита за нападение срещу всички нейни членове. Други препоръчват разполагане на европейски войски в Украйна, за да бъдат тези гаранции подкрепени със сила. Тези предложения обаче не вдъхват доверие. Съюзниците от НАТО упорито отказват да се намесят директно в настоящия въоръжен конфликт, а обещанията им да воюват с Русия в случай на нов конфликт звучат крайно неубедително. Кремъл знае това най-добре и подобен блъф няма да го сплаши.
Американските и европейските лидери могат да предоставят на Украйна реални следвоенни гаранции. Но за това те трябва да изпълняват обещания, които заслужават доверие. Това означава, че в случай на нарушение от Русия на споразумението за прекратяване на огъня, те ще действат по-активно и решително, отколкото сега. С други думи, ако Москва отново нападне Украйна, нейните съюзници ще въведат отново санкции срещу Русия, ще предоставят нова финансова подкрепа на Киев и ще му предложат военна помощ, която надхвърля значително това, което биха предложили в мирно време. САЩ и техните съюзници ще оформят тези задължения в закон и ще създадат механизми за тяхното изпълнение в случай на руско нападение.
Тези гаранции, без съмнение, не достигат до ангажиментите, изложени в член 5. Но в комбинация с мирни мерки, които ще укрепят украинската армия (която ще остане основната сила за възпиране на Киев), те все пак ще повлияят на изчисленията на Кремъл. Следователно САЩ и Европа могат да направят възобновяването на агресията изключително скъпо за Русия, без да прибягват до директна намеса.
УБЕДИТЕЛНОСТ И ЛЕКОВЕРИЕ
Страните от НАТО положиха огромни усилия, за да помогнат на Киев да се противопостави на Москва, която започна военна операция през февруари 2022 г. Сред многото мерки те въвеждат все по-строги санкции срещу Русия, снабдяват Украйна с жизненоважна разузнавателна информация и й доставят модерно оръжие (включително средства за ПВО). Но те последователно заявяват, че нямат намерение да воюват с ядрена сила заради Украйна и отказват да изпращат свои войски там. Страните от НАТО също отказаха да предложат на Киев членство в алианса и не позволиха на Украйна да използва доставеното оръжие по начини, които биха могли директно да въвлекат членовете на блока във военни действия.
Новите ангажименти на някои европейски страни за изпращане на войски в Украйна след сключване на споразумение за прекратяване на огъня може да показват промяна в този подход. Но „силите за гарантирана подкрепа“, както ги наричат лидерите на континента, едва ли ще бъдат многобройни. Европа отказа да воюва с Москва на страната на Киев в този конфликт, защото това противоречи на нейните ключови интереси за национална сигурност. Европейската общественост също последователно се противопоставя на директна намеса. Разполагането на войски след прекратяване на огъня няма да промени тези реалности. Ако Франция, Великобритания или други страни изпратят свои войски и те бъдат нападнати от Русия, най-вероятно ще трябва да напуснат Украйна с първия възможен влак.
САЩ и Европа не са готови да воюват за Украйна. Въпреки това те очевидно са готови да наложат санкции на Русия и да предоставят на Киев нападателно оръжие, финансова подкрепа и разузнавателни данни. Двустранните споразумения за сигурност, подписани през 2024 г. между Украйна и нейните ключови международни партньори, задължават много членове на НАТО (включително САЩ) последователно да предоставят такава помощ както по време на военни действия, така и след тяхното приключване. Но Украйна се нуждае и от обещание, че нейните партньори значително ще увеличат подкрепата си в случай на нова руска агресия, както и от структуриран процес, който да гарантира изпълнението на тези задължения. Страните-гаранти трябва да изпратят сигнал на Москва, че при възобновяване на агресията тя ще се сблъска не само с украинската съпротива, но и със значително усилване на външната подкрепа за Киев.
Санкциите са най-прякото средство. В рамките на преговорния процес с Москва за урегулиране САЩ и Европа вероятно ще се съгласят да премахнат част от своите икономически ограничения. Но ако Москва наруши условията на сделката, те трябва отново да изключат руските банки от SWIFT, международната система за банкови преводи. Освен това те трябва да въведат отново пълен контрол върху износа на стоки с двойно предназначение и високотехнологични продукти, да възстановят забраната за суверенния дълг и инвестициите в енергетиката, както и да наложат строги ценови ограничения върху износа на петрол. Съюзниците на Украйна могат да въвеждат санкции постепенно, ако Русия продължи агресията си. На първия етап те могат да замразят всички руски активи, съхранявани в чужбина; на втория — да разширят санкциите върху корабоплаването, застраховането и търговията със суровини; и нататък — да въведат вторични санкции срещу субекти в трети страни, особено тези, които подпомагат руската военна икономика чрез закупуване на петрол и газ (нещо, което Вашингтон и Европа не желаят да правят в настоящия конфликт).
Само със санкции, разбира се, не могат да се спрат руските танкове. За това Украйна ще се нуждае от повече оръжия. Ако Москва се съгласи на прекратяване на огъня, САЩ и Европа ще се откажат от мащабни доставки на нападателни оръжия за Украйна и ще й предоставят оръжия, които ще позволят реализирането на „отбранителна стратегия на таралеж“, включително противовъздушна отбрана, противотанкови системи и дронове. Но ако Русия наруши споразумението, партньорите на Киев бързо ще увеличат обема на доставките на нападателни оръжия. Те ще трябва да наводнят страната с ракети с голям обсег, като американските ATACMS и френско-британските Storm Shadow. Ще трябва да ускорят доставките на бойни самолети, бронирана техника, далекобойни ударни дронове и артилерия. Освен това ще трябва да премахнат съществуващите ограничения за обсега на ударите и да позволят на Киев да използва предоставените системи срещу военни обекти в Русия, при условие че тези обекти са пряко свързани с руската военна операция. Също така ще трябва да възобновят предоставянето на разузнавателни данни за нанасяне на удари по руски войски, което е спряно в мирно време.
Последният инструмент за надеждна гаранция за сигурност е финансовата помощ. Войната в крайна сметка е изпитание не само за бойните способности, но и за икономическата издръжливост, и Украйна ще се нуждае от финансова помощ, за да остане на повърхността по време на военни действия. Затова страните от Г-7 трябва да създадат постоянен стабилизационен фонд за Украйна, който да може рязко да увеличи помощта за Киев. Ако Русия и Украйна сключат мир, фондът ще плаща за възстановяването на Украйна и ще предоставя макроикономическа помощ. Но ако Русия възобнови атаките си, фондът ще оказва мащабна бюджетна помощ и ще финансира военно производство, позволявайки на Украйна да продължи борбата толкова дълго, колкото е необходимо.
ГАРАНЦИЯ ЗА ВРЪЩАНЕ НА ПАРИ
След началото на руската пълномащабна военна операция помощта за Украйна се предоставяше по преценка на държавите, които я оказваха, и често се бавеше заради продължителни политически спорове. За да бъдат ефективни гаранциите за сигурност, те трябва да бъдат стабилни. Те трябва да се прилагат бързо и автоматично. Затова гарантите за сигурност на Украйна трябва да създадат ясни механизми, договорени принципи за тяхното задействане, както и финансови и правни инструменти, които да осигурят изпълнението на задълженията на всяка държава.
Съюзниците на Украйна могат да постигнат това, като систематизират своите задължения в рамките на закона. Вашингтон, например, може да приеме закон, предвиждащ автоматично въвеждане на санкции срещу Русия и предоставяне на средства на Украйна в случай на възобновяване на руските военни действия. Европейският съвет трябва да одобри подобен механизъм. ЕС обикновено изисква единодушие за въвеждане на санкции, но има обходни пътища, а именно разпоредби за квалифицирано мнозинство, които държавите членки на ЕС могат да използват за повторно въвеждане на ограничения.
Процесът на задействане на тези гаранции трябва да бъде бърз и прям. Ако Киев обвини Москва в нарушение на споразумението за прекратяване на огъня, външните министри на страните-гаранти трябва да се срещнат в рамките на 48 часа, за да анализират твърденията на Украйна и да разгледат разузнавателни данни от различни източници. Ако мнозинството от страните-гаранти реши, че Украйна е права, трябва да се действа бързо. Такава система ще даде на Киев значителна сила, но за възпиране на Кремъл са необходими неопровержими доказателства. В противен случай Русия ще може да пробие линията на прекратяване на огъня без никакви последствия.
За да се осигурят бързи доставки на необходимата военна помощ за Украйна в случай на възобновяване на руското настъпление, САЩ и Европа трябва да подпишат постоянни договори със своите отбранителни предприятия за производство на ракети с голям обсег, модерни самолети, артилерийски системи и други оръжия. Партньорите на Украйна трябва също предварително да складират боеприпаси на определени места в граничните държави. НАТО пък трябва да осигури постоянно наличие на свободни места в учебните центрове в Германия, Полша и Великобритания за украинските войски, в случай че военните действия се възобновят и Киев трябва да подготви резервите си за бой.
И накрая, САЩ и Европа трябва редовно да проверяват тази система. Веднъж годишно те трябва да публикуват съвместен доклад за състоянието на сигурността на Украйна, ефективността на гаранциите и готовността на механизмите за бързо увеличаване на помощта. Парламентарните комисии в Конгреса на САЩ, Европейския парламент и законодателните органи на различни европейски страни също трябва да провеждат свои собствени изслушвания. Това ще помогне за запазване на демократичната легитимност на системата и, следователно, нейната подкрепа.
КАКВО ИМА И КАКВО НИКОГА НЯМА ДА ИМА
Гаранциите за сигурност, основани на възобновяване на санкции, финансиране и доставки на оръжия, няма да бъдат толкова грандиозни и решителни, колкото разпоредбите на член 5 на НАТО, и в тях няма да има много от бравадата, която Европа демонстрира, когато говори за изпращане на свои войски в Украйна. Но за Киев това са илюзии, а не реални варианти. Украинците не бива да разчитат, че САЩ и Европа в бъдеще ще направят това, от което многократно са се отказвали през последните десет години.
Тези мерки, напротив, заслужават доверие именно защото НАТО вече е демонстрирала готовността си да ги предприеме. С други думи, те могат да дадат на Украйна увереност, че няма да бъде изоставена, без да й внушават фалшива надежда. Гаранциите ясно и недвусмислено ще покажат на Русия, че нападение автоматично ще доведе до наказание. Заедно със силните въоръжени сили на Украйна (и разпоредбите за военна помощ в мирно време), те ще помогнат за възпиране на Кремъл и ще осигурят траен мир.
Източник: Foreign Affairs
