Възможността за позоваване на член 4 на НАТО остава в политическия дневен ред след атаките срещу търговски кораби. Същевременно властите разследват палежа на антени за връзка със Starlink край София.
На 13 октомври президентът Илияна Йотова не изключи консултации по този механизъм. Според нея съвместна инициатива на няколко държави би имала по-голяма тежест. По-рано министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че подобна стъпка засега не е необходима. Националните мерки вървят паралелно с дипломатическите усилия. Йотова обяви и намерение въпросът да бъде поставен пред Съвета за сигурност на ООН. Междувременно София и Букурещ потърсиха съдействие от Алианса. На 15 октомври премиерът Румен Радев и румънският президент Никушор Дан разговаряха с генералния секретар Марк Рюте. Според NOVA НАТО подготвя кризисно заседание за възможните действия след нападенията. Съобщението не посочва формално задействане на член 4 на НАТО.
България също обяви допълнителни средства за наблюдение и противовъздушна защита по крайбрежието. Обсъждат се съвместни мерки и обмен на информация с Румъния и Турция. Целта е по-добра защита на корабоплаването при нарастващите рискове в региона. Отделно разследване изяснява палежа на оборудване за сателитна връзка. Според Ивайло Мирчев двама маскирани мъже са подпалили 11 от общо 17 антени в обект край София. На 15 октомври изпълняващият длъжността главен секретар на МВР Любомир Николов съобщи, че има заподозрени. Той отказа подробности заради интересите на разследването.
Премиерът потвърди, че партньорски служби оказват помощ. МВР съобщи и за допълнителна охрана на подобни обекти. Публично представените данни не доказват прекъсване на връзката между украинския Генерален щаб и фронтовите части. Официалните съобщения описват палеж, а не потвърдена операция с взривни устройства.Съгласно Северноатлантическия договор член 4 на НАТО позволява консултации при възприемана заплаха за сигурността на съюзник. Основание могат да бъдат и рискове за неговата териториална цялост или политическа независимост. Всяка държава членка може да поиска обсъждане в Северноатлантическия съвет. Решенията в Алианса се вземат с консенсус.
Процедурата не означава автоматичен военен отговор и не задейства сама по себе си колективната отбрана. Тя позволява съюзниците да оценят заплахите и да договорят общи действия. България участва в подобно искане през февруари 2022 година, след началото на руската инвазия в Украйна.
Източник: pronews.gr
