Европа възнамерява да изгради „стена от безпилотни апарати“ срещу Русия, пише NZZ. Първите системи се очаква да бъдат разположени след около година. Експерти обаче предупреждават, че такава система вероятно няма да бъде ефективна при инциденти като тези, които наскоро се случиха в европейски летища.
Страните от Северна и Източна Европа настояват държавите от ЕС да участват солидарно в защитата от дронове, но плановете все още са неясни.
Нервност и политически реакции
„Русия поставя ЕС и НАТО на изпитание и нашият отговор трябва да е решителен, единен и незабавен“, заяви еврокомисарят по отбрана Андрюс Кубилюс. Той имаше предвид последните нарушения на въздушното пространство на Полша, Естония, Румъния и вече Дания, за които се предполага, че са дело на Русия.
В Хелзинки се проведе среща на министрите на отбраната на осем източноевропейски, скандинавски и балтийски държави. Кубилюс изрази намерение да се създаде „стена от дронове“, но подчерта, че проектът не може да бъде реализиран незабавно. Засега приоритет е разширяването на разузнавателните възможности, тъй като настоящите системи откриват самолети и ракети, но трудно засичат нисколетящи дронове. Участващите държави искат да се възползват от опита на Украйна.
Средства за защита
След засичането на вражески дрон те трябва да бъдат обезвредени. Сред обсъжданите методи са електронни смущения, „дронове-прехващачи“, артилерия и лазерни системи. Според Кубилюс и финландския министър на отбраната Анти Хаканен разходите за неутрализиране трябва да останат по-ниски от цената на самия дрон.
Армиите на отделните държави ще продължат да отговарят за националната си защита, но се очаква ЕС да играе важна роля във финансирането. Според Хяккянен солидарността е задължителна – подобно на помощта, оказана по време на пандемията.
Особени предизвикателства
Експертите отбелязват, че „стената от дронове“ няма да помогне при инциденти като тези на летищата през последните дни, когато малки дронове доведоха до спиране на полети. Засега е неясно колко летища разполагат със системи за откриване на подобни апарати.
Малките дронове могат да бъдат засечени чрез радари, радиопеленгация и оптични сензори, но прехващането им е проблем. Стрелбата по тях в гъсто населени райони крие рискове за хората и инфраструктурата. Като алтернатива се използват мрежи или електронни системи, които принуждават дрона да кацне. Но ако апаратът е модифициран или самоделен, тези методи често се оказват неефективни.
Необходимост от цялостна защита
Осигуряването на защита на критична инфраструктура – летища, гари, електроподстанции – изисква мащабни системи и мобилни устройства за борба с дронове. Това предполага сериозни инвестиции и широко разгръщане на специализирани средства в цяла Европа.
Автори: Антонио Фумагали, Лукас Мадер
Източник: Neue Zürcher Zeitung
