Глеб Кузнецов
В ООН Тръмп произнесе третата си голяма реч след инаугурацията и обръщението към Конгреса. Ако оставим настрана „дреболиите“ – прекратените войни и „хартиените тигри“ – става ясно, че трампизмът преминава през предсказуема, но същевременно поразителна трансформация.
1. Встъпването в дъжност и идеята за технократичен популизъм
В януарската си реч Тръмп обяви „Златната ера на Америка“ – през призмата на покоряването на Марс, космическите амбиции и енергийната революция. Технологичното превъзходство над геополитическите съперници вървеше ръка за ръка с умерен тон и призиви за единство.
До март, в речта си пред Конгреса, тонът вече беше друг – тържествуващ национализъм. Тръмп се хвалеше с „най-великата икономика в историята“ след шест седмици управление и развиваше планове за изкуствен интелект и ядрена енергетика.
Изказването в ООН обаче беляза рязък завой към технофобията. Климатичните промени бяха наречени „най-голямата измама на всички времена“, съюзниците – открито обидени („държавите ви се търкалят към ада“), а международните институции – осмяни. Научната тематика изчезна напълно: нито дума за космос, образование, здравеопазване, нови технологии. Само обещание, че Америка ще „осигури на света традиционно гориво“.
Символ на този обрат стана „разводът“ с Илон Мъск през юни 2025 г. – окончателна победа на стария политически истаблишмънт над модернизаторските сили в трампизма. Но дали „технократите“ изобщо можеха да бъдат устойчиво крило в едно популистко движение?
2. Антиинтелектуализмът като сърцевина на популизма
Сблъсъкът с технологичните лидери беше неизбежен. Антиинтелектуализмът е изначалната травма на съвременния популизъм. Знанието е сложно, а сложността – заплаха. Популизмът изисква прости отговори на сложни въпроси, черно-бели разделения на „свои“ и „чужди“, незабавни решения вместо анализ. Затова фразата на Тръмп „Аз обичам необразованите“ не беше грешка, а програмно изявление.
3. Казусът с аутизма и парацетамола
На 22 септември 2025 г. Тръмп демонстрира триумфа на невежеството над експертизата. Той призова бременните жени да не приемат Тиленол, свързвайки парацетамола с аутизма. Повтори това повече от десет пъти. Иронията е, че именно парацетамолът се смята за единственото безопасно обезболяващо за бременни. Логиката беше елементарна: щом почти всички майки на деца с аутизъм (както и на здрави деца) са го употребявали, значи той е причината. Сложните разграничения между корелация и причинност се заклеймяват като „елитарно умуване“.
4. Визите за таланти
Още в началото на 2025 г. се разгоря спорът за визите на талантливи специалисти. За МАГА-лагера всеки имигрант е заплаха. Технооптимистите настояваха да се прави разлика между престъпници и учени. В началото изглеждаше, че ще надделеят вторите. Но на 20 септември таксата за „виза за талант“ беше увеличена от 200 на 100 хиляди долара – петстотинкратен ръст, който на практика затваря вратите на Америка под предлог за защита на „американския работник“.
5. Сложното срещу опростяването
Еволюцията на трампистката риторика – от космически амбиции към технофобия – разкрива дълбоката закономерност: популизмът е неспособен да мобилизира обществото около модернизация и наука. Международното сътрудничество не върви с ксенофобията, научният метод е несъвместим с догматизма, образованието е враг на култа към невежеството.
Битката за бъдещето е битка на правото на сложност срещу правото на опростяване.
Илюзията, че националистическият популизъм ще позволи на един прогресивен елит да изгради технологичен рай за себе си, докато управлява невежата маса, се оказва несбъдната мечта.
Източник: телеграм канала на Глеб Кузнецов.
