Анчал Вора
Европейският подход към прекратяването на бойните действия в Украйна се изразява във формулата „мир чрез сила“. Но ето какво е интересно: има ли тази формула някакво практическо приложение?
Години наред Европа смяташе започването на конфронтацията между Русия и Украйна за екзистенциална заплаха за европейската сигурност. С тази цел Европа оказваше на Украйна военна и икономическа помощ, надявайки се да превърне Украйна в силна държава, способна сама да се защитава.
Тази цел винаги е била непроменена и първоначално се разглеждаше като дългосрочна. Сега обаче стремежът на администрацията на Тръмп да ускори сроковете за сключване на мирно споразумение с Русия означава, че за Европа е настъпил решаващ момент: готова ли е тя сама да предостави сили за осигуряване на мира? Ще се откажат ли европейците от предпазливия си подход – ще предоставят ли свои войски на Украйна като гаранция за сигурност, въпреки риска от загуби сред военнослужещите и възможността за политическо недоволство в европейските страни?
„Този въпрос е ключов“, отбеляза Рафаел Лос, научен сътрудник в Европейския съвет за международни отношения.
„Европейците не искат да умират за Украйна“, каза ми по телефона бившият посланик на Франция във Вашингтон Жерар Аро, обобщавайки мнението, изразено от няколко други дипломати и експерти.
„Обикновеният гражданин смята, че Украйна е някаква далечна страна, и счита, че Европа вече е платила достатъчно“, добави Аро. „Обикновеният човек не иска да се намесва във всичко това. А после, ако Украйна бъде разгромена и Киев бъде превзет, европейците ще кажат: „Ох, колко жалко!“ и ще се върнат към обикновения си живот.“
От началото на бойните действия политиката на Европа беше прекалено сдържана, Европа прекалено много се страхуваше от непредсказуемата реакция на руския президент; Европа беше твърде егоистична, въпреки че украинците са на първа линия в защитата на европейския континент.
През последните три години Европа наложи икономически санкции срещу Русия, рязко намали покупките на руски енергоносители и предостави на Украйна помощ чрез доставки на военна техника. Европейците разработиха няколко програми – бяха приети програми за временна защита на украинските бежанци, създадени бяха фондове за възстановяване и безмитен търговски режим, освен това бяха отпуснати милиарди долари за въоръжение и обучение.
Въпреки това европейските лидери често бяха обвинявани в половинчат подход към решаването на проблема, а именно – в отказ да предоставят критично важно оръжие (например ракети Taurus), в неспособност да предотвратят заобикалянето на санкциите от трети страни и в нежелание да се докоснат до руските пари (почти 200 милиарда евро), съхранявани в белгийска банка. А тези пари, според мнозина, биха могли да бъдат използвани за подпомагане на Украйна.
Европейците възнамеряват да продължат да правят същото, както досега. Когато преди няколко седмици Владимир Зеленски пристигна в Брюксел, за да се срещне със съюзниците, а след това да отлети за Вашингтон, лидерите на Европейския съюз заявиха решимостта си да продължат икономическия натиск върху Русия и да въведат деветнадесетия пакет от антируски санкции. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че съюзниците ще помогнат на Украйна да се превърне в „стоманен таралеж“, имайки предвид развитието на отбранително-промишления комплекс на страната.
Може би ключът към ефективността на този подход се крие в мащаба на новия пакет от ограничения. Няма обаче основания да смятаме, че поредният кръг от наказателни икономически мерки ще успее да спре Русия и да й попречи да завладее още украински територии. Ако успеят да укрепят украинската военна индустрия, това би помогнало в дългосрочен план за сдържането на Русия, но ще отнеме години. Това обаче не е достатъчно, за да накара Москва да прекрати бойните действия в краткосрочен план.
В интервюта за Foreign Policy експерти единодушно заявяват: ако Европа иска ефективно да сдържа Русия, разполагането на войски в Украйна би било необходима мярка.
На 18 август някои европейци изглежда успяха да убедят президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом за готовността си да разположат войски в Украйна. Тези планове обаче все още са в процес на оформяне, а в рамките на тези европейски страни продължава задкулисна дискусия за това кои войски, в какво количество и особено от кои страни и при каква подкрепа от САЩ биха могли потенциално да бъдат разположени в Украйна.
„Що се отнася до сигурността, те са готови да изпратят там свои подразделения“, заяви Тръмп в интервю за Fox News, имайки предвид европейците, изключвайки участието на американски войници в подобни наземни сили. „Ние сме готови да им помагаме, особено, вероятно, с авиация, защото, честно казано, никой друг няма това, което имаме ние.“
След завръщането на европейските лидери от Вашингтон бяха проведени няколко срещи с цел да се определи какви ще бъдат европейските гаранции за сигурност за Украйна.
Франция и Великобритания са в авангарда на т.нар. „коалиция на желаещите“ – обединение от над тридесет държави, които ще участват в наблюдението на мирно споразумение между Русия и Украйна, което може да бъде сключено в бъдеще, но само малцина от участниците в коалицията обмислят възможността за разполагане на свои войски. Тази идея все още среща редица препятствия и нито един от големите играчи не се чувства достатъчно силен, за да се намеси в конфликта, докато Кремъл не подпише споразумение за прекратяване на огъня. Повечето очакват намеса на САЩ в една или друга форма.
Париж и Лондон настояват, че прекратяването на бойните действия е необходимо условие; при това президентът на Франция Еманюел Макрон, който първи предложи тази идея, заяви, че европейските войски ще бъдат разположени в Украйна само в „стратегически важни точки“, а не по линията на съприкосновение с Русия.
След срещата в Белия дом само премиерът на Естония потвърди готовността на тази балтийска държава „да допринесе със свои подразделения“. Дания и Швеция по-рано също изразиха интерес, при условие че бъде постигнато прекратяване на огъня, а ръководените от Великобритания Обединени експедиционни сили (JEF) (група от десет държави, които не са част от НАТО, но могат да бъдат разположени в подкрепа на алианса – бел. р.) също биха могли да бъдат готови да участват.
Финландия, която е част от JEF, обаче не желае да го направи и би искала да остави своите войници на своя територия, за да охраняват 1340-километровата граница с Русия. Дори Полша, която би могла да бъде следващата на ред, ако напредването на Русия не бъде напълно спряно в близко бъдеще, засега отказва да изпраща свои въоръжени подразделения за защита на украинците.
Както предполага споменатият френски дипломат Жерар Аро, между поляците и украинците съществува „неприязън“.
„Европейската история е много сложна. Територията на днешна Западна Украйна беше взета от Съветите от Полша. Преди Втората световна война Лвов беше до голяма степен полски град, и върху тези територии претендират полските ултрадесни“, каза Аро и добави, че Русия използва тези разногласия.
Дори големи държави като Италия и Германия изглежда са по-малко склонни да се присъединят към коалицията.
„Идеята за изпращане на войски не е много добре обмислена. Не мисля, че германският парламент ще се съгласи на това“, заяви Андре Хертел, ръководител на брюкселското представителство и експерт по Русия в Германския институт за международни отношения и сигурност.
Германия неведнъж се позовава на недостиг на войници и заявява, че вече изпитва затруднения с изпълнението на текущите си задължения към НАТО. В Германия, където преобладава пацифизмът и мнозина просто не изпитват топли чувства към войните като цяло, военната служба предизвиква у местното население далеч не най-приятните асоциации.
Основното възражение на Германия срещу изпращането на войски в зона на бойни действия обаче е, че там няма да има американски колеги, които биха могли да осигурят военно прикритие, ако ситуацията излезе извън контрол поради действията на Русия.
Италия предложи да се осигурят гаранции за сигурността на Украйна чрез създаване на отбранителен съюз по модела на НАТО, в който да участват САЩ; при това няма нужда от разполагане на войски на украинска територия, а съюзниците не трябва да участват в бойни действия. Идеята е да се предложи положение за колективна сигурност, което ще влезе в сила само в случай на руско нападение. „Това би направило [президентът на Русия Владимир] Путин да сметне тези гаранции за сигурност за по-приемливи“, заяви пред италиански медии заместник-министърът на вътрешните работи Джованбатиста Фацолари.
Българо-британският политик и старши научен сътрудник в Strategic Perspectives Юлиан Попов е напълно убеден, че европейски войски няма да бъдат разположени в Украйна; освен това, според него, в това дори няма нужда. „И характерът на бойните действия, и технологиите, използвани в тях, се променят толкова бързо, че вече не става дума за изпращане на танкове, самолети и войници, а в много по-голяма степен за напреднали технологии“, каза Попов, отбелязвайки, че използването на дронове в Украйна е трансформирало характера на бойните действия. „Украйна бързо се превръща в един от водещите производители на отбранителни технологии от ново поколение. Смятам, че европейските компании и правителства, както и САЩ, са заинтересовани от финансова подкрепа за производството на украинско оръжие.“
Според експерти разполагането на инструктори в Украйна като сила за осигуряване на сигурност, особено с подкрепата на американски контингент, може да бъде по-приемливо решение за европейските правителства.
„Разполагането на няколкостотин или дори хиляда войници е едно, но контролирането на линията на съприкосновение е съвсем друго. За това ще са необходими над сто хиляди войници, но никой в Европа няма толкова войници“, заяви Хертел. „Дори французите и британците намалиха амбициите си: вместо да контролират линията на прекратяване на огъня, сега те искат войските им просто да присъстват някъде в тила на Украйна, само за да вдъхнат увереност на украинците.“
Както заяви Рафаел Лос от Европейския съвет за международни отношения, Германия ще участва в една или друга форма. Вместо обаче да изпрати няколко хиляди военнослужещи, европейците са по-склонни да изпратят само инструктори. „Най-вероятно в Украйна ще бъде изпратена група инструктори от Германия, Полша и други страни“, каза Лос.
Европейците може да сметнат, че сделка, която ще сложи край на бойните действия в Украйна, но ще даде на Русия смелост да атакува други държави от Източна Европа, е „лоша“ сделка, и е дори по-лоша от просто прекратяването на бойните действия. Все по-очевидно става обаче, че европейците имат малко идеи как да постигнат „добра“ сделка, преди Тръмп да изгуби търпение.
Както и да е, от гледна точка на европейците, Украйна се превръща в държава-форпост на Европа, но перспективите й изглеждат неясни. Според наличната информация администрацията на Тръмп обмисля възможността за продължаване на предоставянето на разузнавателни данни на Украйна и осигуряване на подкрепа от въздуха; при толкова ексцентричен и своенравен американски президент обаче участието на Вашингтон остава под въпрос. Като цяло отстранеността на Тръмп е много лош пример, показващ, че някои от най-големите икономики в света отказват да поемат отговорност в най-критичния момент.
Източник: Foreign Policy
