Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля дали да достави на Украйна крилати ракети „Томахоук“, опитва се да намери мирно решение на проблема в Газа и очаква дали ще успее да получи Нобелова награда за мир — самата Америка не е спокойна. Съвсем не е спокойна.
В скорошно интервю Тръмп дори заяви, че разглежда възможността да подпише Акта за въстание — закон, който би му позволил да пренебрегва решенията на местните губернатори и съдиите, подкрепящи ги, и да изпрати Националната гвардия и редовните въоръжени сили за потушаване на бунтове в американските градове. На първо място — в щатите Орегон и Илинойс.
Губернаторът на Илинойс, Джей Робърт Притцкър, вече предупреди, че ще разглежда появата на федерални части като инвазия и ще използва местните сили, включително полицията, за съпротива. Радикалният афроамерикански кмет на Чикаго, Брандън Джонсън, вече открито призовава към атаки срещу федерални агенти — започвайки с особено ненавижданите от част от жителите на града имиграционни служители, които провеждат облави срещу нелегални мигранти.
Като се има предвид, че огромното мнозинство американци (според социологическите проучвания) не желаят гражданска война и няма ясни демографски граници между привържениците и противниците на Тръмп, логиката подсказва, че до война няма да се стигне. Но когато страстите кипят, страната е поляризирана и хората не просто не са съгласни помежду си, а възприемат опонентите си като смъртни врагове — понякога немислимото може да стане възможно.
Мислех за това преди три години, седейки на терасата на дома си във Вирджиния, на сто километра от Вашингтон. Районът изглеждаше напълно мирен: поля, ливади, гори, пасящи стада крави — и малка река с мост, на около километър от къщата ми. Трудно беше да се повярва, че именно там, край този мост, през 1862 година се е състояла кървава битка между части на Федералната армия и подразделения на Въоръжените сили на Юга, подкрепени от местното опълчение от долината Шенандоа.
Сражавали са се хора, които дотогава са живели и работили рамо до рамо — но са се изпълнили с непримирима омраза един към друг. За едните свещен дълг е била борбата срещу робството, разпространено в южните щати. За другите — не по-малко свещено дело е била защитата на правото на техните щати (както те смятали, гарантирано от Конституцията) да живеят така, както искат, без диктата на федералните власти във Вашингтон.
Битката завършила с победа за южняците. Но това не попречило на окончателната победа на Севера. В крайна сметка в гражданската война загинали шестстотин хиляди души — повече, отколкото във всяка друга война, която Съединените щати някога са водили.
И отново — логиката подсказва, че подобно повторение е недопустимо. Само че на Националния празник на Съединените щати – 4 юли, много местни жители развяват редом с американските знамена и бойните флагове на въстаналия Юг. Историята рядко спира някого, когато в сърцата горят взаимен страх и убеденост в собствената правота. И тогава не може да се изключи, че от искра може да пламне огън.
Дмитрий Саймс
