Зорница Илиева: И аз за волейбола

Допреди 2 седмици никой у нас и дума не е обелвал за волейболните ни „българи юнаци”. Е,поздравихме девойките, които постигнаха забележителен успех, ама сега такъв порой от информации, интервюта с де-що има свързан с волейбола, клипове и венцехваления е обхванал медии и наричаните популярни лица, че чак започва да горчи. Юнаци са момчетата, радват народеца ни, пленяват сърцата ни, но не случайно елините са казвали „всичко с мярка”. Прокрадва се щурава мисъл, че ако не се бе прекалило, можеше да станем и световни. Господ не обича изхвърлянията, доказано. Обраните изказвания повече хващат декиш, повярвайте. Вижте в това отношение Николов-баща как се покри от излишни интервюта, как запази самообладание и някак не му се говореше предварително. Да не прогони късмета. Има опит той, знае колко капризна е съдбата. Среброто ни отива. Като първа стъпка след 55 години почти в периферията на големите. Но и със спомена „какво сме дали ние на света”.

В случая с волейбола. Честито на момчетата. Успех на малкия Николов в Русия при Пламен Костантинов, който сее професионализъм вече 10 години там. И той забележителен волейболист наш, сега треньор. Не само не му пречи. Уважават го и му създават условия, казват. Другите ще са явно в Италия. Там си ги знаят. А ние ще им се радваме. Забравили за миг безводие, безобразия на управници, пожари, жалки пътища, ужасяващи цени, калинки и джуки, случайници по висшите етажи на властта и т.н. Постараха се да показват единство на народ, пример за подражание, дали? А с какво друго да се похвалят? А да, снимка с президентското семейство в САЩ. Хубава е. Всички присъствали на приема на Тръмп я имат. Няма лошо, добър спомен е.

На добър път момчета. Бъдещето е пред вас. Бъдете здрави и щастливи. Заслужавате го.