Предсрочни избори в Сърбия се провеждат на 25 октомври на фона на продължителни антиправителствени протести. Вотът поставя Александър Вучич пред сериозно предизвикателство от студентското движение, което мобилизира недоволството срещу управлението. През септември Вучич напусна президентския пост, за да се бори за премиерския като кандидат на Сръбската прогресивна партия. Основният ѝ съперник е Студентската листа, възникнала след протестите за отговорност, справедливост и промени в институциите.
За 250 депутатски места се състезават 2418 кандидати, разпределени в 18 избирателни листи. Това са третите парламентарни избори в страната през последните пет години. Според предоставените данни на Републиканската избирателна комисия право на глас имат 6 450 523 души. Предвидени са 8392 избирателни секции, включително 93 зад граница. Броят на регистрираните за гласуване извън страната е почти три пъти по-голям спрямо предишния вот. Въпреки това секции няма да бъдат открити в редица градове. Сред посочените места са София, Букурещ, Солун, Истанбул, Ванкувър и Грац.
Обичайният праг за парламентарно представителство е 3%. Девет от участващите листи представляват малцинствени общности, за които действат специални правила. Общественото напрежение започна след трагедията на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 година. Срутването на бетонна козирка причини смъртта на 16 души. Последвалите демонстрации прераснаха в широко движение срещу корупцията и с искания за институционална отговорност. Студентите привлякоха подкрепа извън университетите и превърнаха протестната енергия в изборно предизвикателство. Социологическите проучвания дават различни оценки за съотношението между водещите участници. Затова предварителните прогнози не позволяват категоричен извод за победителя. Ройтерс описва надпреварата като оспорвана, с различаващи се резултати между отделните изследвания.
Европейският съюз следи внимателно избори в Сърбия заради опасения относно медийната среда и условията за политическа конкуренция. Сред спорните въпроси остават свободата на протест, институционалната независимост и темпото на реформите. По обявените данни наблюдението включва 26 местни сдружения с над 15 000 представители. Предвидено е участие и на повече от 600 наблюдатели от 57 чуждестранни организации и сдружения.
Залогът надхвърля разпределението на парламентарните мандати. Резултатът ще покаже дали протестното движение може да превърне обществената подкрепа във възможност за управление. Доверието в изборния процес ще бъде важно и за политическата стабилност след вота.
Източник: vesti.bg
