Човек може да бъде извинен, ако е пропуснал изказването на египетския президент Абдел Фатах Ал-Сиси на 15 септември на извънредната среща, свикана след атаката на Израел срещу Катар. Има прекалено много шум в хаоса от гласове, породени от метастазиращата се кампания на отмъщение на Израел в Газа и, честно казано, Сиси не е известен с това, че държи съдбоносни речи.
Въпреки това президентът на Египет е произнесъл може би най-важната си реч, от когото и да е египетски лидер. Нещо повече, дори от който и да е арабски владетел, след съдбоносната реч на Анвар Садат пред Кнесета на Израел в Йерусалим преди почти половин век.
Пионерските забележки на Садат установиха параметрите на историческото ангажиране между Израел и Египет, които сега са под заплаха. Въпреки всичките си грешки и недостатъци, миротворството между Египет и Израел предвещаваше нова, макар и далеч от мирна, ера в израелско-арабските и регионалните отношения, с американската дипломатия в центъра.
„Ако Бог е предназначил да поема отговорността от името на египетския народ“, обяви Садат от трибуната на Кнесета,
„Едно от основните задължения на тази отговорност е да не оставям камък на камък, за да пощадя египетския арабски народ от ужасите на друга разрушителна война, чиито размери само Бог може да знае. След дълги размишления стигнах до заключението, че отговорността, която поемам пред Бог и пред народа, ме задължава да отида където и да е по света, дори в Йерусалим, за да разкрия пред членове на Кнесета – представители на израелския народ – всички факти. След това ще ви оставя да си съставите мнението, и нека се случи Божията воля…
Днес ви казвам и обявявам пред целия свят, че сме готови да живеем с вас в траен и справедлив мир. Не искаме да се обграждаме един друг с ракети, готови да унищожат, или с ракети на вражди и омраза…
Днес ви питам – чрез посещението си при вас – защо да не протегнем ръце във вяра и искреност, за да счупим заедно тази бариера? … Разширяването няма да ви донесе нищо…
Що се отнася до палестинското дело, никой не може да отрече, че това е същността на целия проблем. Никой в целия свят днес не може да приеме лозунгите, повдигани тук в Израел, игнорирайки съществуването на палестинския народ, и дори поставяйки под съмнение: Къде е този народ? Делото на палестинския народ и законните права на палестинския народ вече не се игнорират или отричат от никого.“
Бях в Йерусалим по времето на посещението на Садат, заедно с десетки журналисти от цял свят, събрани в Театъра на Йерусалим, записвайки този нов, драматичен и всъщност, надежден обрат в събитията.
Този свят си отиде.
Пътят, толкова красноречиво виждан от Садат, се е превърнал в задънена улица, заплашвайки самото съществуване на палестинския народ (без да говорим за създаването на палестинска държава) и разрушаването на дипломатическата и сигурностна структура, изградена от Съединените щати след войната през юни 1967 г., с израелско-египетското сближаване в центъра.
В Доха Сиси, наследникът на Садат и неговото наследство, отправи безпрецедентно предупреждение. Той описа Израел като „враг“, предупреждавайки, че политиките на Израел „няма да доведат до нови мирни споразумения, а може да отменят съществуващите“. Той призова за „решителни и искрените действия“ срещу онова, което нарече „амбициите на врага“, като каза, че само твърди мерки могат да възпреят „всеки агресор и безразсъдний авантюрист“.
„Израел“, обяви Сиси, „се стреми да превърне [региона] в арена за агресия, която заплашва стабилността в целия регион и представлява сериозно нарушение на международния мир и сигурността, както и на стабилните правила на международния ред.“
Той продължи:
„Израелските практики са надхвърлили всякаква политическа или военна логика и са прекъснали всички червени линии.
Към народа на Израел казвам: Онова, което се случва сега, подкопава бъдещето на мира, заплашва вашата сигурност и сигурността на всички народи в региона, пречи на всякакви шансове за нови мирни споразумения и дори прекъсва съществуващите мирни споразумения с държавите в региона. Последиците тогава ще бъдат страшни, с връщането на региона към атмосферата на конфликт и загубата на историческите усилия и придобивки от миротворството, цена, която всички ние ще заплатим без изключение.
Срещаме се с ключов момент, който изисква нашето единство да бъде основна опора за справяне с предизвикателствата пред нашия регион, по начин, който гарантира, че няма да се свлечем в по-нататъшен хаос и конфликти, и предотвратява натрапването на регионални аранжировки, които противоречат на нашите интереси и обща визия.“
Сиси не чака арабите и ислямските нации. Той предприема конкретни, сериозни военни мерки в точката на потенциален въоръжен конфликт – линията Филаделфи, разделяща Египет от Газа – и общо в Синай, за да възпре израелските действия за изгонване на палестинци през границата.
От октомври 2023 г. Египет значително е увеличил военната си присъствие в северния Синай, особено по границата с Газа. Middle East Eye съобщи през август 2025 г., че Египет е разположил около 40 000 войници в Северен Синай, двойно повече от броя, разрешен според мирния договор с Израел от 1979 г., и далеч над увеличенията, преговарени през последните 15 години.
Тези разположения в Синай също включват тежко въоръжение и напреднали китайски системи за противовъздушна отбрана HQ-9B, подобни на руския S-400.
Тази ремилитаризация на Синай тества релевантността на ограниченията на договора в сърцето на мирното споразумение между Израел и Египет, включително американския MFO, базиран в Шарм ал-Шейх, създаден за мониторинг на спазването на договора, но явно напълно отсъстващ в текущата криза.
Спътникови снимки, налични през първите месеци след започването на войната (но не в момента), разкриха, че Египет е изградил оградено сигурностно помещение в Синай по линията Египет–Газа, за да се подготви за масов приток на палестински бежанци от Газа. Тази конструкция включва стени високи 7 метра около площ от 20 квадратни километра, предназначена да побере повече от 100 000 прогонени от домовете си души.
Последиците от израелско решение да предизвика масовото изселване на палестинци през линията Филаделфи в Египет не могат да бъдат преувеличени. Такова палестинско изселване в Египет наистина е в сърцето на египетските притеснения относно израелската атака в Газа. Още през ноември 2023 г. Сиси описа такова изселване като „червена линия“, която би превърнала Синай в база за атаки срещу Израел.
Такова бедствие би могло да създаде момент като 1948 г. – разкривайки безсилността на арабите като цяло пред израелската военна мощ и заплашвайки самото оцеляване на режима на Сиси.
Като мярка за самосъхранение след имплозията на стария ред, египетският лидер предупреждава Израел, че войната е опция.
Джефри Арансън, американски автор и специалист по Близкия изток за The American Conservative
