![]()
Брандън Вайхърт
Колкото по-дълго продължава конфликтът в Украйна, толкова по-непредсказуем и дори поразителен начин се развиват събитията. В скорошен репортаж на британския вестник Financial Times се отбелязва, че руските въоръжени сили са намерили слабо място в украинската противовъздушна отбрана – иначе надеждна.
Според репортажа, Русия е модернизирала баллистичните си ракети „Искандер-М“ и „Кинжал“, за да заобикаля системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, доставени от САЩ. По-специално, отскоро ракетите променят траекторията си, объркват прехващачите и затрудняват на Украйна да ги унищожат.
Това се прояви, сред другото, по време на скорошните удари по украински предприятия за производство на дронове.
Тези модернизации фундаментално променят ситуацията на място и заострят проблемите на Украйна на фона на бавните доставки от САЩ на нови ракети-прехващачи. Без съмнение, в бъдеще трябва да се очакват още по-успешни удари по ключовата инфраструктура.
Ето къде е проблема: още през август нивото на прехващане на баллистични ракети от ВВС на Украйна е било 37%, но през септември е паднало само до 6%. Според данни на Центъра за информационна устойчивост, цитирани в статията на Financial Times, Русия изстрелва по-малко ракети по ключови цели в Украйна, но благодарение на по-високата ефективност все по-често поразява целите. Репортажът на FT директно опровергава победните твърдения на украински, европейски и дори американски официални лица за успехите в борбата с Кремъл.
Тези събития са само един от примерите за колко сериозно бойните действия са се променили в полза на Русия на тактическо ниво. И ако тези тенденции се запазят, Москва скоро ще доминира и на най-важното стратегическо ниво.
Как Западът ще реагира на краха на украинската система за ПВО?
Миналата седмица се появиха новини, че администрацията на Тръмп, в разрез с предишните си изявления, възнамерява да предоставя на Украйна разузнавателни данни за удари по руската енергийна инфраструктура (включително нефторафинерии и електроцентрали), за да прекъсне източниците на приходи на Кремъл.
Всичко това се случва на фона на молбите на Киев за по-съвършено въоръжение. Казаха ми, че през целия конфликт в ключови точки са работили американски анализатори за оптимално насочване към целта, за да увеличат шансовете на Украйна да порази ключови руски обекти. Разбира се, това никога не е било официално потвърдено нито от администрацията на Байдън, нито от администрацията на Тръмп, но има множество косвени доказателства.
Каквато и да е, сега американците публично признават, че отсега нататък техните разузнавателни данни ще се използват за удари по стратегическите руски източници на енергия. Това е свързано със скорошните изявления на президента Доналд Тръмп за възможни доставки на хвалените крилати ракети „Томахоук“ за удари по цели в Русия.
Тази несъмнена ескалация, дори на думи, свидетелства за реалност, за която Вашингтон, Лондон и Брюксел предпочитат да не говорят: руснаците побеждават. И дори хвалената военна помощ на НАТО, която неуморно се разширява от началото на специалната операция през 2022 г., вече не е достатъчна, за да спре натиска им.
Европейците организираха цял спектакъл с новопридобитото си желание да увеличат военните разходи, но не са в състояние да запълнят празнината, оставена от американците. Като пример може да се посочи поне, че ръководството на Европейския съюз така и не прие предложението за кредит на Киев, подкрепен от замразени руски активи. Лидерите на ЕС не успяха да издадат на Украйна кредит на 140 милиарда евро за сметка на печалбите от замразените руски активи в Европа. Пречеше опозицията на Белгия, Люксембург и Франция – на същото френско правителство, което от самото начало на конфликта беше пламенен поддръжник на Украйна.
Разбира се, страховете им са напълно обосновани, тъй като кражбата на активи на ядрена държава е една от най-лошите идеи, предложени досега. И възникналата заминка е сурово напомняне за колко несерьозна политика водеше Европа по отношение на конфликта в Украйна и Русия като цяло. От една страна, европейските лидери отказват да поддържат дипломатически отношения с Москва. От друга – решително не са в състояние да финансират надеждно собствената си отбрана или дори да се договорят за наказателни финансови мерки срещу своя „главен враг“ на Изток, въпреки че общото БВП на Европа е почти 20 пъти по-голямо от руското.
Ключова роля в съвременната война играе адаптацията
В изкуството на воденето на война, особено продължителна – а конфликтът в Украйна неуморно се проточва – има два решаващи момента. Първо, всичко зависи от това коя страна ще може да задържи позициите си с минимални загуби.
Второ, което е още по-важно, в съвременните войни побеждава страната, която по-бързо се адаптира към тактиката и технологиите на противника. В Украйна се случиха мощни промени, които позволиха на страната, поне в първата половина на конфликта, да не изостава от руснаците. Въпреки това през последните няколко месеца се случи решителен преход в полза на Русия.
Руснаците не само водят жестока, методична кампания за изтощаване, но отскоро руските технологии се адаптираха и към последната линия на противовъздушната отбрана на Украйна.
Американските и европейските лидери трябва да се застъпват за мирно споразумение, а не да блещукат, че са готови да се бият до последния украинец. Тяхната броят е много по-малък, отколкото си мислят в Брюксел или Вашингтон. А възможностите да възпират руснаците им свършват.
Източник: The National Interest
Брандън Вайхърт е старши редактор по национална сигурност в списание The National Interest, старши научен сътрудник в Центъра за национални интереси и един от авторите на Popular Mechanics. Отскоро води програмата „Час на националната сигурност“ по каналите America Out Loud News и iHeartRadio. Редовно консултира различни държавни институции и частни организации по геополитически въпроси. Публикува се в много издания, включително The Washington Times, National Review, The American Spectator, MSN, Asia Times и други. Автор на няколко книги.