Улрих Хайден
Повече от триста мирни жители загинаха по време на украинското настъпление в Курска област, стотици са в неизвестност. Това е репортаж от мястото на събитията. От март, когато руската армия изтласка украинските подразделения и чуждестранните наемници т територията на Курска област, медиите почти не пишат за случилото се. А поводи има предостатъчно. По време на окупацията са загинали 358 руски цивилни, 700 са ранени, 50 души са били отведени в Украйна.
На 8 май 2025 г. действа едностранно примирие, обявено от руския президент Владимир Путин. Но в 7 сутринта, когато се събуждам в хотел в Курск, отвън се чува вой на сирени – въздушна тревога. До границата с Украйна са само 100 км. По няколко пъти на ден от високоговорителите се чуват призиви: „Моля, слезте в укритията“. На автобусните спирки властите са поставили бетонни конструкции високи около 2,5 м – те защитават от шрапнели. Но никой не бърза към тях. Хората сякаш са свикнали да живеят така.
В Курск показват жилищни блокове, пострадали на 15 април от удари с украински дронове. На улица Веспремска безпилотен апарат е пробил дупка в горната част на осеметажна сграда. Жителите вече са евакуирани.
Жител на града, Олег, около 60-годишен, си спомня: „Беше ужасно. Нас ни нямаше вкъщи, но всички прозорци в блока ни бяха избити. Животът стана тежък, а преди живеехме мирно с всички. Сега ни заплашват с унищожение“.
Пенсионерката Раиса Клюева разказва: „Имаше взрив. Събудихме се и излязохме по пижами. Вълната откърти вратата на апартамента ми, навсякъде имаше стъкла. Доброволци ни изведоха посред нощ. До сутринта седяхме на пейките. После ни заведоха в училище, където ни дадоха чай и храна. За нас 15 април беше като втори рожден ден“.
Не всички обаче оцеляха. Лежащо болна жена от горния етаж и тежко болен мъж от първия не успели да напуснат.
Рилск – град с идилична атмосфера и постоянни тревоги
Репортерът не успява да стигне до тежко пострадалата Суджа – само на 6 км от границата, тъй като е опасно. Вместо това пътува до малкия град Рилск. Там, въпреки красивите улици и старите храмове, сирените редовно прекъсват идилията.
Учителката Мария Кеншева казва: „Опитваме се да стоим далеч от важни обекти. Ударите падат и по селата, по частни домове. С обикновените украинци никога не сме имали вражда, оставаме братя и сестри“.
От август 2024 г. училищата преминават в онлайн обучение заради опасността от обстрели.
17-годишният Данил разказва за удар по педагогическия институт: „Заместник-директорът беше вътре. Вълната я притисна към стената. Следващият снаряд удари училище №7. Само защото е строено в царско време, издържа“.
В града срещаме и мъж с тениска със Сталин. На въпрос защо: „Харесвам как управляваше. Той спечели войната, беше силен и безпощаден“.
В Успенската църква в Рилск Ксения Харина, ръководителка на благотворителна организация, споделя: „След 6 август 2024 г. беше страшно дори да отида в съседното село – жена с девет деца загина на мина. Но вярвам, че ще преодолеем страха“.
По думите ѝ в деня на украинското настъпление градът опустял, но после хората се върнали.
В спортен лагер край Курск са настанени хора от Суджа. Наталия Сорокина разказва: „Домът ни беше разрушен. Украинците ни отведоха в Суми против волята ни – фактически бяхме пленници“.
По-късно, след преговори, някои били върнати. Общо 789 души от областта все още се водят в неизвестност.
Наталия допълва: „В самата Суджа престъпления нямаше, но в околните села – да. В началото нямаше вода и ток. После украинските войници носеха туби с вода. Но същевременно търсеха злато и крадяха техника“.
Друга семейство си спомня: „С войниците се държаха добре, даваха хляб и мед. На униформите имаше знаци на Великобритания, говореха английски и украински“. Те били изведени от руски доброволци през блато и река.
Бившият губернатор Алексей Смирнов и заместникът му Алексей Дедов са арестувани заради корупция, свързана със средства за изграждане на отбранителни укрепления. Признават за взет подкуп от 300 хил. евро. Разследването продължава, очакват се тежки присъди.
Източник: Junge Welt
