“Това е катастрофа”: В Европа за първи път обявиха последствията от фатална грешка
Марио Драги: Газът в Европа е с 90% по-скъп, отколкото в САЩ
МОСКВА, 22 септември — РИА Новости, Наталия Дембинска. ЕС сега е силно зависим от вноса на втечнен природен газ (LNG) от САЩ, и там признаха суровата реалност: за него се плаща до пет пъти повече. Бившият председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги призова Брюксел да се замисли по този въпрос. Той определи ситуацията като критична и настоя да не се губи време — необходимо е да се използва търговското споразумение със САЩ, за да се намалят цените. Дали това ще успее — в материала на РИА Новости.
Както уточни влиятелният икономист, американският LNG в Европа струва с 60-90% повече, отколкото в САЩ, без да се отчитат разходите за логистика и регазификация.
Още преди година Драги публикува доклад „Конкурентоспособност на ЕС: поглед към бъдещето“, в който отбеляза, че енергетиката се е превърнала в една от ключовите проблеми на региона и ситуацията се влошава.
Той предостави съответните изчисления: разходите на ЕС за внос на изкопаеми горива са нараснали от 341 милиарда евро през 2019 г. до 416 милиарда през 2023 г. (около 2,7% от БВП). Това е резултат от намаляването на дела на тръбопроводните доставки от Русия (от 40% през 2021 г. до 8% през 2023 г.) и увеличаването на покупките на втечнен газ, който средно е с 50% по-скъп.
През 2024 г. цените на газа на дребно и на едро в Европа надвишаваха американските три до пет пъти. А цената на електроенергията — особено в промишления сектор — беше двойно по-висока.
В резултат Старият континент бързо губи конкурентоспособност в сравнение със САЩ и Китай, превръщайки се в заложник на вноса на суровини и технологии.
Експерти отбелязват: американският LNG е по-скъп по обективни причини, включително технологични.
„По-голямата част от находищата, разработвани за износ, се намират на шелфа. Сложните технически решения, необходими там, значително увеличават себестойността на суровината“, обяснява Павел Маришев, член на експертния съвет при Руското газово общество.
Според него обаче това повишава цената с 20-25%. Останалото са по-скоро „бонуси“, които Европа получи заради неясната си енергийна политика. Тук влизат загубата на евтини доставки, пренасочването към САЩ, конкуренцията за газ с Азия и логистичните разходи.
За европейската промишленост това е катастрофа: намаляване на капацитета или пълно затваряне на производства, които не могат да си позволят скъпото гориво.
Според Драги е време за действие. Още повече, че през юли САЩ и ЕС сключиха търговско споразумение, предвиждащо закупуването от ЕС на различни енергоносители от САЩ за 750 милиарда долара до 2028 г. Икономистът посъветва Брюксел да използва това споразумение, за да реорганизира системата за закупуване на газ и да постигне отстъпки от основния доставчик.
Това обаче е малко вероятно, смятат специалистите. Доцентът от катедрата по стратегическо и иновационно развитие на Финансовия университет към правителството на Русия Михаил Хачатурян посочва няколко ключови препятствия.
На първо място — високите транспортни разходи за доставки както отвъд океана, така и от Близкия изток (Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ).
След това — необходимостта от разширяване на терминалите за износ на Източното крайбрежие на САЩ. Това ще изисква инвестиции от 4 до 6 милиарда долара и поне две до три години.
И накрая, трябва да се плати и за модернизацията на терминалите за приемане на LNG в европейските пристанища — 3 до 5 милиарда долара, като разходите, разбира се, падат върху Европа.
Преговорите са трудни и защото алтернативните доставчици продават LNG на пазарни цени и не планират да предоставят допълнителни отстъпки на Европа. Освен това Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия ограничават възможностите за препродажба на излишъци от газ в рамките на ЕС. Тоест всеки танкер е предназначен за конкретна страна.
„Има вариант с увеличаване на доставките от Норвегия, но проблемът е, че разработването на шелфа ще изисква инвестиции от поне 10-15 милиарда евро, а сроковете за достигане на проектния капацитет варират от 5 до 15 години. Това също повишава цените на газа“, отбелязва Хачатурян.
Във всеки случай разходите са четири до пет пъти по-високи, отколкото при руските газопроводи.
Перспективата за увеличаване на вноса на LNG на пръв поглед наистина дава шанс за договаряне на добра отстъпка. Но и тук не всичко е гладко — липсва достатъчно танкерен флот.
„Отстъпката ще отиде за логистични разходи. Европа може да използва политически лост, но само свързан с отслабване на санкциите и възобновяване на вноса на LNG от Русия в пълен обем“, обяснява Дмитрий Семенов, председател на борда на директорите на компанията „Трансинвест“.
Въпреки затрудненото положение властите в ЕС са решени: до края на 2027 г. напълно да се откажат от руските енергоносители. Тези планове водят до пълна зависимост от САЩ.
„Складовете за енергоносители се строят бавно, реформата на икономиката е в застой. Въпросът е: когато американците започнат да реализират програмата си за усилване на вноса в ЕС, как ще се променят тарифите и няма ли неправилната политика на Брюксел да струва скъпо?“ — разсъждава Семенов.
Според предварителни оценки, когато доставките намалеят два до три пъти от сегашните нива (след пълния отказ от руските), цената на газа за домакинствата и бизнеса ще скочи четири до шест пъти. Последиците са очевидни: енергийна бедност, деиндустриализация — разорение на малкия и средния бизнес, бягство на големите производства към Китай, Индия, Азия и САЩ.
