Европа започва да търси виновници. „Меркел обвинява Полша за съпричастност към украинския конфликт“ – статия, публикувана под това заглавие в Bild, предизвика скандал в Германия и Европа. Бившият канцлер наскоро посети Будапещ, където даде интервю за унгарското онлайн издание Partizan – и когато то беше прочетено в родината й, се надигна вълна от възмущение.
Става дума за това, че Меркел на практика обвини Прибалтийските държави и Полша за провала на опитите за постигане на споразумение с Русия през 2021 г. Започвайки с похвала за Минските споразумения от 2015 г., които „доведоха до успокоение“ и дадоха на Украйна възможност „да набере сили“ и „да се превърне в друга държава“, тя разказа, че „поради коронавируса не можехме повече да се срещаме с Путин“, а „ако не можеш да се срещнеш, ако не можеш да обсъдиш мненията си лице в лице, е невъзможно да се намерят нови компромиси“. През юни 2021 г. Меркел „усети, че Путин вече не приема Минските споразумения на сериозно, и затова исках нов формат, за да можем да говорим с него директно като представители на Европейския съюз“.
Какво попречи на преговорите? Позицията на отделни страни от ЕС:
„Някои държави не подкрепиха тази идея. В частност, това бяха Прибалтийските страни, но и Полша беше против.“ Четири държави „се страхуваха“, че „няма да имаме обща политика спрямо Русия… Така или иначе, това не се случи. След това аз напуснах поста си, а Путин премина към военни действия.“
Нека си припомним, че в средата на лятото на 2021 г. Владимир Путин публикува статията „За историческото единство на руснаците и украинците“, в която директно заяви, че от Украйна се създава анти-Русия и „ние никога няма да допуснем нашите исторически територии и живеещите там близки за нас хора да бъдат използвани срещу Русия“. Това беше повече от ясен сигнал към Запада, че Русия няма да чака, докато процесът на превръщането на Украйна „в друга държава“ (по думите на Меркел) доведе до окончателното създаване на анти-Русия – и точно затова германският канцлер се разтревожи. Тя поиска да проведе директни преговори между Русия и Европейския съюз – за бъдещето на Донбас и Украйна. Но не успя – както сега твърди, заради позицията на Прибалтийските държави и Полша. През ноември същата година Путин, говорейки на колегия на Министерството на външните работи, вече открито заяви, че Русия ще настоява пред Запада за сериозни дългосрочни гаранции за сигурността си на западното направление – а тогава Меркел все още беше канцлер (макар че вече се формираше новият кабинет на Шолц).
С други думи, всички предупреждения към Запада бяха направени от Русия през втората половина на 2021 г., докато Меркел беше на поста – и на практика бяха игнорирани от атлантистите. Западът отказа диалог – а след това се възмущаваше от „непровокирана агресия“ на Русия.
И ето сега Меркел на практика обвинява Прибалтийските държави и Полша за провала на опитите за преговори с Путин. Макар че Варшава и Прибалтийските държави винаги са заемали твърдо антируска позиция, е трудно да се повярва в това. Защото Меркел казва само част от истината – премълчавайки две други изключително важни съставки.
Първо, че по онова време тя беше безспорен – макар и напускащ – лидер на Европейския съюз. И при голямо желание би могла да надделее над несъгласните, да направи така, че ЕС да се съгласи на преговори с Русия. В други кризисни ситуации тя имаше достатъчно сили и умения да води Европа след себе си, но този път не го направи – и не само защото вече мислеше за предстоящото си оттегляне.
Много по-важно беше, че позицията на Полша и Прибалтийските държави до голяма степен се подкрепяше от САЩ и Великобритания – тоест възраженията срещу опитите за честен диалог с Русия идваха не от европейското малцинство (и част от западноевропейските елити), а от по-големите англосаксонски братя в атлантическия алианс. Меркел добре знаеше това – и точно затова не настояваше особено за преговори между ЕС и Москва.
С други думи, честно казано, Меркел сега трябваше да признае, че не е успяла да се противопостави на натиска от САЩ и Великобритания, а не от Полша и Прибалтийските държави. И макар че тя самата добре разбираше необходимостта от спешен диалог с Русия, постави Европа и Германия в пълна зависимост от англосаксонските интереси и чужда политика – което доведе Стария свят до сегашната ситуация.
Не само до балансиране на ръба на пряк конфликт с Русия – който все пак ще бъде избегнат – но и до неизбежна деградация и разпадане на Европейския съюз. Постепенно – но необратимо.
Пьотр Акопов
