Войната около Иран промени изчисленията за сигурност в Залива.
Рискът вече не изглежда временен. На 25 март държави от региона го описаха пред ООН като екзистенциална заплаха.
Това е голям обрат за монархиите в Персийския залив. Доскоро те съчетаваха близки връзки със САЩ с по-гъвкава дипломация към Китай и Иран. През 2023 г. Саудитска Арабия и Иран възстановиха отношения с посредничеството на Пекин.
Днес тази многовекторна формула е под натиск. Reuters съобщи, че държави от Залива искат не просто край на войната. Те настояват иранските ракетни и дронови способности да бъдат трайно ограничени.
Икономическият риск също расте. Fitch постави рейтинга на Катар под негативно наблюдение заради по-трайно влошена среда за сигурност. След удар по Ras Laffan част от LNG капацитета на страната отпадна за години.
Ударът се усеща далеч отвъд региона. Протокът Ормуз пренася около 20% от световните доставки на нефт и втечнен газ. Затова всяка атака върху енергийна инфраструктура бързо се превръща в глобален ценови риск.
Уязвимостта не е само енергийна. AP предупреди, че стотици опреснителни инсталации за вода по брега са в обсега на ударите. За градове като Доха, Дубай и Абу Даби това е жизненоважна инфраструктура.
Точно тук личи колко дълбок е проблемът за монархиите в Персийския залив. Заплахата вече засяга не само армията. Тя засяга водата, транспорта, туризма, инвестициите и големите държавни проекти.
Регионът остава домакин на значително американско военно присъствие. Но кризата показа, че външните съюзи не дават пълен имунитет. Именно затова монархиите в Персийския залив вече пренаписват стратегиите си за оцеляване.
Източник:
