Българите, както знаем от поета, „силно любят и мразят“. Средно положение при нас няма. И все пак, буди недоумение, когато това се отнася до такова събитие, каквото е връщането на тленните останки на единствения ни владетел от Първото българско царство, за когото знаехме къде е погребан. Разбира се, болшинството от народа ни показа зрялост, родолюбие и хиляди хора дойдоха, за да изпратят нашия цар и самодържец на последния му път. Мнозина вчера доведоха и децата си, а това е гаранция, че хилядолетната връзка с предците ни няма да бъде прекъсната. Но някои части от българското общество реагираха меко казано неадекватно и показаха за пореден път, че нацията ни е в упадък, разделена и буквално се варваризираме като култура и манталитет.
Братовчедите покрай Вардар са ясни. Връщането на останките на цар Самуил в България е тежък удар по техните маниакални амбиции и претенции. По самия фундамент на изкуствената им, създадена от Тито, държавност. Само в техните глави цар СамОил е „македонски цар“. За останалата част от човечеството, той е „български“ или, както понякога учените го наричат, „западнобългарски“ цар. След като преди време ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС и други предадоха националния ни интерес и столетната борба за българщината във Вардарска Македония, като свалиха ветото за Скопие, това вчера беше първата ни морална и символна победа от много време насам. Важна победа, защото нямайте съмнение, че в списъка на заплахи за съществуването на българската нация и държавност, след някои по-големи и преки такива, все пак фигурира и агресивният македонизъм. Случаят „Украйна“ най-малкото ни показва колко е опасно, когато една съседна, макар и по-малка държава, гради цялата си идентичност на „анти“ основа, срещу теб.
За мен по-грозно и брутално е поведението на други българи. Като се започне от разни търсачи на евтина слава, които се представят за „историци“, а всъщност хал хабер от нищо си нямат, които без никаква подготовка, методика и специализация, дават присъди за историята, та стигнем до „умнокрасивите демократи“, които няколко дена се изприщиха да хвърлят змии и гущери. Всякакви коментатори, журналисти и „общественици“, гравитиращи около българските градски либерали се изредиха да обясняват колко лошо било, че сме дали на гърците византийска църковна утвар в замяна на костите на българския цар и самодържец. Всъщност, изненадващо ли е това, след като на нашите либерали и евроатлантици им пречи хорото пред Народния театър, българското знаме на Рожен, Трети март като национален празник и горе-долу всичко, което е свързано с българското самосъзнание, идентичност и колективно чувство? Все пак, либерализмът съществува заради това – да унищожава социалната йерархия, колективното чувство и всичко човешко и естествено. През 19 век либерализмът премахва християнството от живота на европейците, през 20 век успяха да ударят по националните държави, а в 21 век посегнаха дори на половата и човешка идентичност. Пък и нашите ПП-ДБ либерали са наследници на някогашни троцкисти и пролетарски интернационалисти… Иначе, сигурен съм, че нашите либерали нямат против как англичаните преди няколко години погребаха с почести и масови събития своя иначе не особено долюбван средновековен крал Ричард III.
Още по-изненадващо е, че хора от това, което наричаме напоследък „патриотичен“ или „националистически“ спектър, включително един от доайените на съвременния български национализъм, скочиха не просто срещу погребението на мощите на цар Самуил, но и срещу самата негова личност. Какво ли не чух срещу паметта на българския цар. Бил гробокопач на България, бил едва ли не загубеняк, губел битки. Истински позор, че въобще се намират такива гласове у нас. Не само, че са напълно лаишки, но и изключително грозни!
Първо, няма никакво значение дали Самуил е бил победител или губещ. Той е български цар и самодържец – мястото му е в България, в града на Божията премъдрост, там където преди повече от хиляда години е управлявал баща му, комит Никола. Това е просто елементарно уважение и мир с историята. Това приляга като разбиране и на православните християни. Ако вие сте някакви нео-якобинци, които искат да унищожават паметта и костите на български царе, патриарси и т.н., моля, не се наричайте православни.
Второ, цар Самуил поема юздите на българската държава в изключително сложен момент, когато столицата Преслав е паднала, Източна България – някогашното ядро на царството ни, е под византийска власт. Фактически, той започва своята съпротива срещу Римската империя (Византия) в по-бедните, периферни, западнобългарски земи. Никой няма как да каже с точност, но вероятно неговата държава не е достигала и 2 милиона души срещу демографския и икономически ресурс на една 11-12-милионна Византия. Разберете една истина, от 7 до средата на 10 век, Византия воюва на няколко фронта, като най-страшният и важен от тях, е арабският фронт в Мала Азия, Армения и т.н. Когато арабската заплаха е премахната през 10 век, империята пренасочва гигантски ресурс към Балканите, за да се разправи с нас, българите. Тази държава е била средновековната суперсила на Средиземноморието. Това, че цар Самуил води епична борба с ромеите в продължение на четири десетилетия, е цяло чудо и показва държавничество, пълководчески талант и силна борбеност. Да го наричате „гробокопач на средновековната ни държавност“, освен кощунство, е и дилетанство.
Трето, цар Самуил не просто устоява четири десетилетия на съседната суперсила (водена по това време от една поредица от гениални императори като Никифор Фока, Йоан Цимисхи и Василий II Българоубиец), но и успешно проектира българската сила и мощ върху Западните Балкани. Самуил превзема Дукля (дн. Черна гора), Сърбия и войските му достигат до Дубровник на Адриатическо море. Представяте ли си? Никога преди или след това, българска армия не е достигала чак до Дубровник. Смело мога да заявя, че в един момент, цар Самуил именно успява да обедини южните славяни под един скиптър и една корона (поне повечето от тях). Ако делото му беше успяло, днес вероятно светът щеше да е различен. При положение, че в онази епоха българските славяни са можели да се разбират без преводач дори с далечните си братовчеди във Великоморавия (дн. Чехия и Словакия), нямам съмнение, че още по-близките племена и народи в Сърбия, Босна и Хърватия щяха много бързо да станат част от по-голямата и магнетична българска народност и култура. Но така или иначе, „ако“ няма, станалото станало. И все пак за един момент е на косъм….
Бъдете малко по-зрели, а най-вече, бъдете българи. Оставете българският цар и самодържец да почива в мир, както се полага на всеки български владетел, независимо дали е велик, или по-слаб. И научете децата си да познават и тачат паметта на тези хора, защото без това, след едно-две поколения може да няма българи!
Автор: Симеон Миланов
