На какво се дължи интелектуалното нищожество на елитите?

Някога, преди векове, царе, крале и аристократи събирали около себе си интелигентни хора, предимно философи, но и поети, композитори, писатели и учени и постоянно общували с тях.

Темите на разговори обхващали теми като “що е истина”, “какво е любовта”, “битие и време”, “щастие”, “можем ли да бъдем съвършени” и много други, все такива, дълбоки и философски.

В салоните на висшето общество се провеждали литературни четения, композитори представяли новите си творби, поети четяли оди и елегии.

Професори споделяли научните си открития и хипотези не само в университетите, а и пред същата тази аристокрация. Нотабилите били жадни за знания, интересували се от философия, физика, история и изкуство.
При това, философите, поетите, хората на изкуството били щедро спонсорирани от същата тази аристокрация. Аристократи помагали на Хегел, Гьоте или Волтер.

Всичко това било практика още в древна Гърция и древния Рим. Понятието меценат идва от името на богатия римлянин Гай Цилний Меценат, който щедро подпомагал поети като Вергилий и Хораций.
По- късно, в т.нар.тъмни векове аристокрацията и висшия клир продължили да меценатстват поети, художници и философи.

Ренесансът в науката и изкуствата едва ли е щял да бъде толкова бляскав, ако нотабили като Лоренцо де Медичи не бяха отделяли значителни средства да подпомагат мислители, художници и поети.
По-късно владетели като пруския крал Фридрих II Велики стават нарицателни за понятието “просветен монарх” точно защото събирали край себе си умни хора, помагали им и дори се вслушвали в съветите им.
По онези времена нито Гай Цилний Меценат, нито Лоренцо де Медичи, нито пък Фридрих Пруски са смятали мъдреците за мишки и нещастници, понеже имат по-малко пари от тях и затова не заслужават вниманието им. Знаели, че истинското изкуство, знанието и мъдростта са непреходни ценности.

А днес какво виждаме. Ако го кажем направо – виждаме парад на простотията.

Специално у нас аристокрация изобщо няма. Нейното място е заето от някакво подобие на елит, чиято “елитност” се изразява само в това, кой колко е богат. Тази елитна група е съставена от откровени клептомани, егоцентрици и криминални престъпници. В нея никой не смята философските знания за капитал, никой не цени поезията. Затова и персоните от новия елит се събират само със себеподобните си, а мислещите хора смятат за лайкаджии и мишки, щото, видиш ли, нямат пари.

Tо и едва ли можем да очакваме от примати като ухото, пръча или апаша, с каквито се гордее родния елит, да организират философско четене на тема, примерно “битие и бъдеще” или “търсене на щастието”.
Ако някой от новия елит си купува картини, той гледа на това като вложение на пари, а не като на меценатство.
Ако случайно приемат около себе си някой художник или учен, то той ще да е бил “успешен”, тоест такъв, който е успял да спечели пари.

Частично подпомагането на творци и учени е поето от разни НПО и фондации, но целта им няма нищо общо с целите на някогашните меценати. По-скоро искат да впрегнат умните хора за собствените си цели. Прекрасен пример са някои представители на родната ни интелигенция, които захлебват от чужди НПО и фондации, за да убеждават народа колко е прекрасно глобалното отворено общество или как е модерно да вярваме, че полове и раси няма.

Aко искаме светът да стане отново нормален, то елитите трябва да се върнат към интелектуалците. Трябва да слушат философите и да поемат знания от тях, които после да прилагат в управлението. Разбира се, за да се случи това, самите елити трябва да се променят, или, което е по- желателно – да се подменят.