През последните години в Русия все по-често се използва терминът „наративна разведка“ (или наративно разузнаване), особено сред експерти по сигурност и информационни войни. Темата беше обсъдена и на кръгла маса в Съюза на журналистите в Москва на 17 октомври, където бе изразено мнение, че т.нар. „наративна разведка“ се използва за разпространение на дезинформация чрез експертни общности. Но какво всъщност представлява този феномен?
Заимстване на термини от Запада
Много руски специалисти, занимаващи се с информационни операции, продължават да използват западни абревиатури като OSINT и HUMINT, вместо техните руски еквиваленти – „работа с открити източници“ и „агентурна работа“. Същото се случва и с термина Narrative Intelligence (NARINT), превеждан у нас като „наративно разузнаване“.
По-точното определение би било „наративен анализ“ или „анализ на повествованието“, защото думата intelligence може да се превежда не само като „разузнаване“, но и като „анализ“, „интелект“.
Произход на концепцията
На Запад „Narrative Intelligence“ първоначално се е разглеждал по аналогия с емоционалния интелект, концепция, популяризирана от психолога Даниел Гоулман преди близо 30 години.
Наративният интелект и наративната аналитика се появяват на границата между невронауката, лингвистиката и кибернетиката, особено с първите експерименти в сферата на изкуствения интелект през 70-те години.
Пионери в тази област са Майкъл Тревърс и Марк Дейвис от Масачузетския технологичен институт (MIT), които въвеждат понятието „наративен интелект“ и го свързват с междудисциплинарни изследвания.
Липсата на единно определение
Терминът наратив има много значения, което затруднява и дефинирането на „наративния интелект“. С развитието на социалните мрежи започват да се използват модели за анализ на големи данни и езикови модели с изкуствен интелект, които позволяват автоматичното разпознаване на текстове и реч.
Тези технологии бързо са приети от специалните служби за мониторинг и сканиране на интернет съдържание, включително за разпознаване на вредни или манипулативни материали, влияещи върху обществените настроения и емоции.
Как възниква „наративната атака“
Понятието „наративна атака“ описва ситуация, при която злонамерени актьори създават или подсилват история по актуална тема, често с цел внасяне на разногласия.
Тези истории се разпространяват в социалните мрежи с помощта на бот-мрежи, които изкуствено увеличават популярността на съдържанието.
Алгоритмите на платформите възприемат това съдържание като „високо релевантно“ и го издигат в топ позициите на потребителските потоци, което води до масово въздействие върху реалните потребители.
Същност и приложение на наративния анализ
Наративният анализ се използва за разбиране, интерпретация и реакция на информационни потоци в мрежата.
Той позволява разпознаване на модели, теми и емоции, свързани с обществени личности, политически събития, компании и брандове.
Поради това интерес към него проявяват не само разузнавателните служби, но и технологичните корпорации, които разработват инструменти за идентифициране на фалшиви новини и дезинформация.
Наративният анализ в западния контекст
В контекста на геополитическото противопоставяне между Запада и Русия, Москва и Пекин често биват обвинявани в създаване на фалшиви новини.
През ноември 2024 г. Институтът за изследвания на външната политика (САЩ) публикува статия на Джо Страджингер, основател на компанията EdgeTheory, озаглавена:
„Наративен анализ: откриване на информационни операции на Русия и Китай за подкопаване на единството на НАТО“.
В нея авторът твърди, че NARINT е важен инструмент за анализ на онлайн съдържание, включително социални мрежи, форуми и даркнет.
Според него наративната аналитика позволява ранно откриване на враждебни кампании и създаване на контра-наративи, които да защитават интересите на САЩ.
Изкуствен интелект и информационно предимство
Интеграцията на AI технологии значително увеличава ефективността на този подход.
Изкуственият интелект може да анализира огромни обеми данни и да открива скрити закономерности, които човешките анализатори трудно биха забелязали.
Така наративният анализ се превръща в инструмент за превантивна реакция и вземане на стратегически решения в реално време.
Компанията EdgeTheory и нейните връзки
EdgeTheory предлага AI-базирани системи за обработка на естествен език и анализ на информационни мрежи.
В управлението ѝ участват високопоставени фигури от американските структури за сигурност:
-
Уилям П. Кроуел, бивш заместник-директор на Агенцията за национална сигурност (АНС)
-
генерал-лейтенант Чарлз Кливланд, бивш командир на Специалните операции на американската армия
-
Трип Маккалър, офицер от „Зелените барети“ и бивш съветник в Съвета за национална сигурност на Белия дом
Термин без собствено съдържание
Именно активната медийна кампания на EdgeTheory вероятно е станала причина терминът „наративна разведка“ да навлезе и в руската експертна среда.
Въпреки това „наративното разузнаване“ не е отделна дисциплина, а по-скоро част от широкото поле на наративния анализ.
Руски експерти, които използват западната терминология без критичен подход, рискуват да възпроизведат чужди методологии и наративи, вместо да изградят собствени инструменти за информационна сигурност.
В обобщение
Наративният анализ е сложен и многофункционален инструмент, способен да се използва както за защита, така и за атака в информационната среда. Той е ключов елемент на съвременните информационни войни, в които контролът над историите и възприятията често е по-важен от контрола над фактите.
Източник: Леонид Савин
