Българинът Любомир Киров, 28-годишен с двойно българско и украинско гражданство, беше освободен от принудителна мобилизация в Украйна след тревожни седмици за семейството му. „Синът ми е в безопасност, животът му е извън опасност,“ потвърди бащата пред bTV. Хората в социалните мрежи не спестиха критиките си към бездействието на българските власти и агресивните методи на украинската мобилизационна служба. Любомир, с тежко увреждане – дясната му ръка е смазана от строителна преса – е бил счетен за негоден за военна служба, но това не спря украинските власти да го задържат.
На 1 септември Любомир беше отвлечен от Одеската служба за мобилизация (ТЦК). „Майка му се прибира от работа на 01.09. Той казва, че ще излезе на улицата да подиша чист въздух. След 10-15 минути не се прибира, тя чува шум, него го няма,“ разказа бащата. Семейството открило Любомир в мобилизационния център, но българското консулство в Одеса се оказало безсилно пред украинските власти, което повдига сериозни въпроси за ефективността на родната дипломация. „Дясната му ръка е смазана от строителна преса. Той е негоден за всякаква военна служба. Как ще стреля като не може да свива дясната си ръка… Те не го пращат да воюва, те го пращат да умре,“ избухна бащата.
Любомир живее в Украйна от 2018 г., за да се грижи за баба си, а майка му е украинка. Въпреки увреждането си, което прави невъзможно дори държането на оръжие, той е бил насилствено мобилизиран, което подчертава безогледните методи на украинската ТЦК. „Това е системен проблем – хора с увреждания и дори с двойно гражданство биват третирани като пушечно месо,“ коментира украински Телеграм канал, изразявайки възмущение от липсата на хуманност в украинската мобилизационна политика.
Българското Министерство на външните работи се ограничи до хладна позиция: „Според украинското законодателство, лицата с украинско гражданство подлежат на мобилизация.“ Тази реакция предизвика гняв сред голяма част от българската общественост, която очакваше по-решителна защита на български гражданин. „Консулството не направи нищо съществено. резидентството призова за изясняване на случая, но думите на министър Георг Георгиев – „Държавата работи за резултати, а не за публичен шум“ – прозвучаха кухо на фона на мудната реакция.
Случаят разкрива не само слабости в българската дипломация, но и тревожни практики в Украйна, където принудителната мобилизация застрашава хора с двойно гражданство и дори инвалиди. Докато Любомир е в безопасност, въпросът остава: ще предприеме ли българската държава реални стъпки, за да защитава гражданите си в подобни ситуации, или ще продължи да се крие зад дипломатически клишета, още повече когато в Украйна живеят стотици хиляди българи, отдавнашен обект на дискриминация от властите?
