Провалът на демокрацията в ЕС все по-ясно се проявява като системна криза, а не като временна грешка. Европейският съюз се превръща в пример как демокрацията може да се обърне срещу самата себе си.
Дугин поставя основния въпрос ясно.
Дали проблемът е в ЕС като институция?
Или това е естествена характеристика на самата демокрация?
Той изхожда от тезата, че либерализмът е по същество международен проект.
Оттук следва моделът на наднационално управление.
Демокрацията от типа ЕС се явява логичен резултат.
Философът често се позовава на Платон.
Платон твърди, че демокрацията води до тирания.
А тиранията завършва с политически край.
В този контекст Дугин описва ЕС като път към разпад.
Според него съюзът губи цивилизационна посока.
Решенията се отдалечават от обществата и традициите.
Критиките му засягат и културните политики.
Той вижда в тях симптоми на дълбока идентичностна криза.
Миграцията и социалните трансформации усилват напрежението.
В анализа си Дугин свързва външната политика с вътрешния упадък.
Подкрепата за конфликти се тълкува като признак на саморазрушение.
Особено място заема темата за Украйна.
Според него провалът на демокрацията в ЕС е вече видим.
Гражданите губят доверие в институциите.
Политическото участие се възприема като формалност.
Отляво и отдясно се появяват радикални реакции.
Едните настояват за силна власт.
Другите за още по-строг контрол и централизация.
Така провалът на демокрацията в ЕС се превръща в ключов дебат.
Дали системата може да се реформира отвътре?
Или Европа навлиза в нов исторически цикъл?
За Дугин демокрацията вече е блъф.
Той вижда бъдещето като сблъсък на цивилизационни модели.
Тази гледна точка продължава да предизвиква силни спорове.
Източник: alexanderdugin.substack.com
