Размисли за изхвърляния

Зорница Илиева

Атлантиците у нас с блажени усмивки повтарят ден и нощ, както и „правилните” медии, думите на Тръмп, че „Русия е книжен тигър”. Но и дума няма, че ден по-късно, при среща с Ердоган, Тръмп заяви, че повече няма да използва онова с „книжния тигър”. Дали е нещо като извинение не е ясно. Президенти от такъв калибър не се извиняват. Преценено е, че не е уместно. Особено по адрес на Русия. Какво ли е казал Лавров при срещата си с Рубио, че се налага завой?

Надскачането не винаги носи дивиденти. Е, спекулирам. Те си знаят щом са сами зад кулисите. Иначе е доста сложно при такава обстановка в Ню Йорк с форума на ООН. Повече „не”, отколкото съгласуваност за „по-добър свят”. „Не” за държава Палестина според Нетаняху. „Не” на Русия и затова повече далекобойни ракети за Москва, включително „Томахоук”според Зеленски. Ние сме с „не” за всичко, което казват от Брюксел и „да” само за „натиск над Русия да седне на масата за преговори”. Казва го на не особено добър английски премиерът ни, който,ако зависи от него, ще стои колкото може по-дълго в САЩ. Е, Мелони изнесла речта си в ООН на италиански, ама отдавна отмина времето, когато казвахме, че „италианците са добре облечени българи”.

Важното е, че икономиката на Русия се сривала, очакват само 2.5% ръст на БВП, дупката в бюджета й ставала непреодолима, губела на фронта и имала толкова много загуби в жива сила, че едва ли не няма повече руска армия. Затова правела провокации със самолети, които нарушавали въздушното пространство на Естония, например, и то за цели 12 минути. Даже не се сещат, че тези МИГ-31 за 1-2 минути могат да преминат над цялата територия на тази балтийска държава. Преди да се приберат в Калининград, за който точат зъби от Запад. Ами дразнещ е този анклав. Трябвало, казва надъхван наш атлантик, да действаме като Турция при свалянето на руския СУ-24 на границата на Турция със Сирия преди години. Направо Анкара уплашила Москва с твърда реакция.

Верно ли? Наложи се Ердоган да се извинява, а Давутоглу да поеме вина и да се оттегли от поста, който заема. Иначе „твърда” реакция, дали? Гъвкавата турска външна политика е от друго ниво и не допуска затръшване на врати. Нищо не се знае в този размирен и непредсказуем свят. Може да се наложи да се чука на отхвърляна врата, защото не е ясно кой ще се смее последен. Та така с изхвърлянията ни.