В студиото на „Народна сила“ политологът и преподавател в СУ д-р Димитър Ганев представи основните тези от книгата си „Политическата почва“. Той твърди, че днешните кризи и поведения в българската политика не са изолирани явления, а резултат от дълбоки исторически натрупвания – от православната идентичност и езика като спойка на нацията, през търсенето на „силната ръка“, до цикличния възход и бързото изхабяване на месианските проекти.
Българската „почва“: пластове, които раждат едни и същи растения
Според д-р Ганев нищо от случващото се днес не е без прецедент. Историческите пластове – география, религия, държавност – формират устойчиви модели на политическо поведение. Затова сравненията със Западна Европа често са подвеждащи: нашата политическа култура е по-близка до балканската традиция, преминала през византийски и османски матрици на власт.
Православието и езикът: две опори на идентичността
В Османския период първичната идентичност е религиозна („православни християни“), която съхранява общността. С навлизането на модерния национализъм езикът става решаващият разграничител – двигател за оформяне на българската нация и нейната държавност през XIX век.
Моделът „бащица“: търсенето на силната ръка
Българското общество исторически рядко е имало опит с ограничаване на върховната власт. От хан/цар, през султана, до модерната държава – моделът на центрирана власт се възпроизвежда. Това обяснява защо обществото често „подарява“ легитимност на лидери, които концентрират институционална тежест – от Фердинанд и Борис III, през пирамидалната структура на социализма, до прехода след 1989 г.
Ключов извод: макар да живеем в пропорционална система (която по принцип не ражда еднопартийни мнозинства), България неколкократно е „произвеждала“ доминиращи сили – знак, че гласуваме за персонални лидери, а не за партийни платформи.
От субектност към лоялност: урокът на катастрофите
Когато България действа като активен субект (Съединението, Независимостта, Балканската война), често следват тежки геополитически удари и национални катастрофи. Според Ганев това е „научило“ елита да играе „през силния на деня“ – лоялност към Берлин, после към Москва, днес към Брюксел и Вашингтон – срещу очаквани стимули за държавата.
Разликата с държави като Унгария и Полша е, че те запазват импулси на вътрешна съпротива и субектност дори в най-твърдите периоди, докато българската традиция е на оцеляване и адаптация.
Нов световен ред: за първи път без смяна на лагер?
Навлизаме в преход към нов геополитически ред – дали двуполюсен (САЩ/ЕС срещу Китай с периферии) или многополюсен – предстои да се види. Д-р Ганев счита, че за пръв път България вероятно няма да сменя лагера си, а ще остане част от западното пространство, независимо от новото подреждане.
Месианските проекти се износват
Еуфорията около „новите спасители“ трае все по-кратко. Електоралните пикове на последните „месии“ са в пъти под тези на НДСВ (2001) и ГЕРБ (2009). Моделът на лидерски партии, конструирани „отгоре надолу“, губи сила – общественото търпение за бързи чудеса се топи.
Възможен следващ дебат: президентска или полупрезидентска република?
Нарастващата нестабилност и фрагментация могат да извадят на дневен ред тема табу от 1991 г.: конституционен ред с по-силна изпълнителна вертикала (полупрезидентски или президентски модел). Ганев не прогнозира непременно такава промяна, но очаква интензивен обществен дебат през следващото десетилетие.
Заключение
Разговорът с д-р Димитър Ганев ситуира днешната българска политика в дълъг исторически кадър. Той показва защо повторението на модели не е случайност, а логика на „почвата“. Ако месианските цикли наистина приключват и геополитическият преход затвърди мястото ни на Запад, идният голям разговор вероятно ще бъде не „кой лидер“, а „каква конструкция на властта“ може да произведе стабилност, представителност и резултати.
Гледайте цялото интервю тук:
