Размисли за надскачащите се

Има стара българска поговорка „пази, Боже, сляпо да прогледа”. Тя подхожда на онези сценаристи, посочени за депутати, които внасят проекто-закон за наказателна отговорност със затвор за изнасяне на вниманието на редовите българи на поразии и незаконосъобразни действия на управници на различни нива. Било намеса в лични дела. Тези не знаят ли, че „да бе мирно седяло, не би чудо видяло”? Повече от приятно е да пълниш джобове с нелегитимни финикийски знаци, да тровиш години народа с чалгаджийски песнопения и гламави „шегички” с доказали личностни качества българи, но чудото да се надигне вълна от гняв и заклеймяване на надскачането им със защита на незащитими забрани и закани за затвор този път се получи. Изненада? Че са изпълнявали поръчка е ясно. Не е за първи път. Че са се целели политически дивиденти, не е новина. Ама толкова чавка да им е изпила акъла някак е трудно да се проумее. Нали уж бяха велики? Нали ги използваха да отпушват духа от бутилката, за успокоение на народеца? Защото онова с шоу-програмите им се е получавало.

Очите си измиват напускащите ги. Но другото е толкова жалка история, че огорчението на гласувалите за тях не вещае връщане на гребена на вълната. Известно е,че те няма вече да се задоволяват с онези пари, които един от тях обещаваше да раздава на идващи медицински кадри от чужбина. Наистина какво им става на тези хора като влязат в парламента? По думите на незабравимия Мастер. Просто такива са си били. Маските паднаха. Сега се чака друго падане. Дано. Ако искаме държавата поне да покаже, че има сили да се съхрани. Стъпила на постижения на предците ни. Мислете.