Изобщо, центърът на тежестта днес неумолимо се измества от Запада към Изтока. Китай е новият глобален полюс на привличане — както и Индия. От Запада идват единствено заплаха, разложение и упадък. Човечеството трябва да се обедини срещу Запада. А ако там все пак съществуват сили на Традицията, с тях трябва да се сътрудничи открито и доброжелателно. Определени успехи такива сили вече имат, но това е едва началото на пътя към оздравяването.
Западът пребивава в безумие. Той е обсебен. Самият Запад като идея, като концепция — е безумие. Това е епифанията на сатаната. Хегел е казвал, че историята е движение от Изтока към Запада — от началото към края. Но обезумелият в Новото време Запад иска да направи своя край безкраен. Последната фигура в този зловещ танц е постисторията, Постмодернът.
Изтокът винаги е Началото. Новото начало. Едва сега евразийството започва да разкрива своето пророческо естество.
Русия е призвана да се обърне към Изтока — към онтологическия Изток на нещата (Сухраварди).
Да се обърнеш към Изтока означава да започнеш отново. Да гледаш към Запада — означава да угасваш, разтваряйки се в здрача на агонизиращата история, да се приближаваш към края.
Историята е достигнала до крайния Запад — до САЩ, до своя задънен път. Пътешествието до края на нощта е приключило. Сега вече знаем какъв е този край. Как действа зъбният механизъм на дегенерацията (Н. Ланд) и какво стои в самия му край.
Александър Дугин
