Според анализ на Ал Джазира, Русия е предприела активни дипломатически действия в подкрепа на Иран. В ситуация на ескалация, Москва избра различен подход от Пекин. Така тезата „Русия даде на Иран това, което Китай отказа“ започва да се налага.
Русия не предоставя пряка военна помощ на Техеран. Вместо това тя действа чрез политически и дипломатически канали. Москва работи за намаляване на международната изолация на Иран. Тази стратегия се оказва ефективна в краткосрочен план.
В същото време Китай запазва традиционната си предпазливост. Пекин се обявява против конфликта, но избягва конкретни действия. Това подчертава разликата в подходите на двете сили. Така се засилва усещането, че Русия даде на Иран това, което Китай отказа.
Междувременно, според анализа, САЩ и Израел се сблъскват с дипломатически трудности. Част от западните съюзници се дистанцират от тяхната позиция. Това създава нов баланс в международните отношения.
Русия ясно заявява позицията си по конфликта. Тя обвинява Съединените щати и Израел в агресия срещу Иран. Според Москва последствията ще се разпространят извън региона. Това засилва напрежението в Близкия изток.
Допълнително, Русия отказва да подкрепи икономически санкции срещу Техеран. Това е заложено и в двустранното споразумение от 2025 година. Споразумението обаче не представлява военен съюз.
Анализатори отбелязват, че ролята на Москва остава ограничена във военен аспект. Въпреки това, политическото влияние е значително. Русия използва ситуацията, за да укрепи позициите си.
На този фон, САЩ продължават да засилват ролята си на енергиен доставчик. Заедно с Канада и Мексико, те укрепват позициите си на глобалния пазар. Това намалява зависимостта от Ормузкия проток.
В крайна сметка, кризата показва различните стратегии на големите сили. Докато Китай остава настрана, Русия действа активно. Така тезата, че Русия даде на Иран това, което Китай отказа, остава ключова за разбирането на ситуацията.
Източник: topcor.ru
