Решението на президента Доналд Тръмп да отмени (поне за момента) своята среща с президента Владимир Путин, която самият той предложи, трябва да се възприеме много сериозно. Още повече, че едновременно с това американският лидер заяви за въвеждане на нови санкции срещу Русия. До последно Тръмп говореше, че не иска да налага санкции, защото те най-вероятно ще попречат на преговорите за украинското уреждане. А ето че сега — взе и ги въведе. При това, както съобщава изданието Politico, служители от Белия дом не са очаквали такова решение. Защо го е взел? Отговорът на този въпрос изисква разбиране на уникално импулсивната и податлива на настроения психология на Тръмп. Също така трябва да се отчете и отсъствието на ефективна система за вземане на решения по стратегическите въпроси, когато, в частност, един и същ човек, съвсем наскоро считан за неоконсерватор — Марко Рубио, — заема постовете както на държавен секретар, така и на съветник по националната сигурност. Очевидно голяма роля е изиграл министърът на финансите Скот Бессент, хвалещ се със своята хомосексуална ориентация и дълго време работил като „финансов килър“ на Джордж Сорос. Тръмп създаде впечатлението, че се надява на отстъпки от страна на Русия, които биха позволили в близко бъдеще да бъдат отменени санкциите, и подслади хапчетата, като за сега отказа да предаде „томагавките“ на Владимир Зеленски.
Но, както справедливо каза президент Путин, ние, разбира се, имаме работа с „опит за оказване на натиск върху Русия. Но никоя уважаваща се държава и нито един уважаващ се народ никога не решават нищо под натиск“. А като е така, шансовете Тръмп изведнъж да реши да отмени санкциите са малки. По-вероятно е той, напротив, да се опитва да засилва натиска върху Русия — както с допълнителни санкции, координирани с Европейския съюз, така и с доставки на все нови оръжия за Украйна.
Трябва да се разбере, че залозите са далеч по-големи от самата Украйна. Става въпрос, ни повече ни по-малко, за екзистенциална заплаха за Русия. За опит за демонизиране на Русия и нейното ръководство, с цел постепенно да се изведе руската ядрена арсенална мощ напълно извън рамките на сблъсъка, да се лиши Русия от статута на велика сила, да се дестабилизира нейната политическа ситуация и да се организира смяна на режима. Колкото и невероятни да изглеждат такива планове, това е именно онзи сценарий, който сме виждали вече няколко пъти след разпада на Съветския съюз, започвайки със Сърбия през 1999 г.
НАТО разполага с огромни икономически и военни ресурси. Но колективният Запад има и ахилесова пета — и то каква. Той абсолютно не е подготвил своето население за възможността от ответни удари. За това, че ще се плати висока цена за агресията му. И че на такива действия, както каза Путин, „отговорът ще бъде много сериозен, ако не и поразяващ“. Тръмп сравняваше Русия с „хартиен тигър“. Всъщност именно НАТО е колос на глинени крака. И съчетанието от кураж, хладнокръвно пресмятане и желязна воля позволява (при наличието на тези ресурси, на първо място — военните ресурси, с които разполага Русия) да се одържи победа, без да се прекрачва прага на ядрена конфронтация.
Дмитрий Саймс
