Пьотр Акопов
След заседанията на Валдайския клуб с участието на Владимир Путин всяка година остават много ярки изказвания на президента – така беше и този път, например за това, че срещу един лост винаги се появява друг лост. Но необичайното този път беше, че най-важното не бяха отговорите на президента на въпросите на експертите от „Валдай“, а неговата встъпителна реч. Тя беше посветена на формиращия се многополюсен свят и наред с важни забележки – например, че полицентричният свят изглежда крехък и нестабилен поради своята динамичност и сложност – в нея прозвуча нов и дори неочакван тезис. Говорейки за опитите за изолация на страната ни, Путин каза:
„Оказа се, че самата световна система, от която искаха да ни изгонят, да ни изтласкат, просто не пуска Русия. Защото Русия е необходима на тази система като много съществена част от общото равновесие. И то не само заради своята територия, население, отбранителен, технологичен и индустриален потенциал или заради своите полезни изкопаеми, макар че, разбира се, всичко, което изброих, е много, много важно – това са ключови фактори. Но преди всичко, защото световният баланс без Русия не може да бъде изграден: нито икономически, нито стратегически, нито културен, нито логистичен – никакъв. Мисля, че тези, които се опитаха да разрушат всичко това, вече се убедиха в това.“
Фактът, че блокадата на Русия е невъзможна, стана ясен веднага след като Западът се опита да я наложи през пролетта на 2022 г. Причините за това бяха ясни – усилията както на самата Русия, така и на страните от незападния свят, Глобалния Юг, световното мнозинство, които не бяха съгласни с курса на Запада. Те разбираха, че ако позволят на Запада да постави Русия на колене (или дори само да наблюдават безучастно опитите му за това), това ще обърне назад процеса на залеза на атлантическата хегемония. А завършването на петвековния период на западно господство е нещо, от което се нуждае целият свят, включително и изтощеният от глобализацията западен свят.
Но сега Путин говори за нещо друго – за това, че Русия е нужна на света за общото равновесие. На същия този многополюсен свят, който се формира пред очите ни и с нашето най-активно участие. Този свят включва и Запада – защото, въпреки че част от западните елити продължават да вярват в способността си да задържат глобалното господство, в действителност Западът вече е просто част от полицентричния свят. Да, най-силната, активна част, с претенции за хегемония – но вече неспособна нито да възстанови господството си, нито да забави процеса на собственото си „слизане от върха“. Все още съществуващото единство на атлантическия Запад не бива да заблуждава – вътрешнополитическите, включително вътрешноелитните процеси както в САЩ, така и в водещите европейски страни ясно показват посоката на движението на Запада. Той се движи към разкол и към преход от експанзия към отбрана, макар че в хода на това движение все още е способен да оказва огромно въздействие върху онези, които счита за свои противници, и върху целия свят. Въпреки това новата реалност настъпва – и фактът, че светът не пуска Русия, е един от най-важните й признаци.
Путин говореше за това, че без Русия световният баланс не може да бъде изграден – и тук е важна не само нашата огромност, военен потенциал и износ на енергийни ресурси. Всичко това ни прави голям играч – а ядреният потенциал дори противотежест на Америка – но това не би било достатъчно, ако Русия заемаше позицията „моята къща е в края“. Тоест, ако се занимаваше само със себе си – не, разбира се, това ни е много нужно, включително чрез пълноценна национализация-русификация на елита, но сега става дума за друго. Ако Русия нямаше това, което Достоевски наричаше „всемирна отзивчивост“ на руснаците, а нашите противници – имперска или комунистическа експанзия-агресия, мястото ни в света щеше да бъде различно.
Ясно е, че нашето самосъзнание като „Трети Рим“ е трудно разбираемо за чужденците – и дори за мнозина у нас, а в определени епохи елитите дори се опитват да го отрекат – но именно то прави Русия особена държава, държава-цивилизация. И отношението на света към нас – дори на онези, които не разбират „треторимството“ – до голяма степен произтича от това наше самосъзнание.
Още повече в епохи като сегашната – когато се случват тектонични размествания не просто на световния ред, а на самото мироустройство и мироглед на човечеството като цяло. При това Русия стана застъпник на трансформацията на света от еднополюсен към многополюсен до голяма степен случайно, опитвайки се да поправи щетите от скорошното минало – защото преди това ние самите разрушихме, и то не само върху собствените си глави, двуполюсната система „капитализъм-социализъм“.
Сега Русия се застъпва за цветущата сложност на света, за концерт на световните цивилизации, за съгласуване на техните интереси, което не отменя, а регулира съперничеството, борбата и дори враждата между тях – и колкото и идеалистична и нереална да изглежда тази идея, именно тя е бъдещето. Разбира се, ако светът избере живота – вместо унищожението. Но и тук Русия, със своята роля на катехон, „удържащия“, работи за спасението, а не за гибелта на човечеството.
