Бившият президент на Франция Никола Саркози бе признат за виновен в престъпен заговор по делото, свързано с предполагаемото финансиране на предизборната му кампания през 2007 г. с милиони евро от либийския лидер Муамар Кадафи. Парижкият наказателен съд постанови пет години лишаване от свобода, като решението подлежи на обжалване, но не освобождава Саркози от задължението да се яви в прокуратурата в срок до месец за определяне на дата за влизане в затвора.
Магистратите го оправдаха по останалите обвинения – включително пасивна корупция и незаконно финансиране на кампания. Прокуратурата настояваше за по-тежка присъда – седем години ефективно.
Саркози (70 г.), който оглавяваше Франция в периода 2007–2012 г., отхвърля обвиненията и твърди, че процесът е политически мотивиран. Той заяви пред журналисти, че решението е „удар срещу правовата държава“ и обеща да се бори „до последния си дъх“, за да докаже невинността си.
Корените на делото
Разследването започва през 2013 г., след като Сайф ал Ислам, синът на Кадафи, обвини Саркози, че е получил милиони от Либия за финансиране на кампанията си. По-късно ливанският бизнесмен Зиад Такиедин твърди, че има доказателства за плащания на стойност около 50 млн. евро, които са продължили и след встъпването на Саркози в длъжност.
Прокуратурата смята, че в замяна Саркози е обещал на либийския лидер помощ за възстановяване на международния авторитет на Триполи.
Повтарящи се скандали
Присъдата е пореден епизод в серия от съдебни проблеми за бившия президент:
-
През 2021 г. той стана първият френски държавен глава, осъден на лишаване от свобода, след като бе признат за виновен в опит за подкупване на съдия. Апелативният съд по-късно реши присъдата да бъде излежавана у дома с електронна гривна.
-
През 2024 г. Саркози получи още една присъда за преразход на кампанията си през 2012 г., като му бяха наложени шест месеца условно.
Съпругата му, Карла Бруни-Саркози, също е въвлечена в скандала – тя е обвинена в укриване на доказателства по „делото Кадафи“, но отрича вината си
Геополитически и вътрешнополитически измерения
Случаят „Кадафи“ има особено тежък отзвук във Франция и отвъд. Той не само поставя под въпрос прозрачността на политическите кампании в страната, но и осветлява противоречивата роля на Париж в Либия през 2000-те.
Ако обвиненията за финансиране се потвърдят окончателно, това би означавало, че именно средствата на Кадафи са допринесли за избирането на лидер, който по-късно подкрепи военната намеса на НАТО срещу режима му през 2011 г. – парадокс, който тежи на международния имидж на Франция.
Вътрешнополитически случаят засилва усещането за криза на доверието във френските институции. Осъждането на бивш държавен глава показва, че съдебната власт действа независимо, но същевременно подкопава репутацията на политическия елит в очите на обществото.
Саркози вече е един от най-обременените с дела френски президенти в новата история. Неговият случай не е само юридически, а и символ на по-широки проблеми – връзката между пари и политика, влиянието на външни фактори върху демократични избори и кризата на общественото доверие във френската политическа система.
