Контекст на меморандума
През септември 2023 г. тогавашният вицепремиер на България Мария Габриел подписа меморандум за разбирателство с американското правителство за противодействие на чуждестранна дезинформация. Този документ беше част от инициатива, ръководена от Глобалния център за ангажираност (ГЦА) към Държавния департамент на САЩ, който имаше за цел да идентифицира и разкрива „злонамерена информация“, разпространявана от държави като Русия, Китай и Иран. Меморандумът беше подписан от общо 22 държави от Европа и Африка, сред които България, Германия и Молдова, като част от усилията за противодействие на предполагаемо чуждестранно влияние.
Оттеглянето на САЩ
Миналата седмица Държавният департамент на САЩ, вече под ръководството на администрацията на Тръмп, извести европейските държави, че прекратява тези меморандуми. Решението идва след закриването на ГЦА през декември 2024 г., когато републиканците в Конгреса блокираха удължаването на мандата му. Функциите на центъра бяха временно прехвърлени към друг офис в Държавния департамент, но и той беше закрит през април 2025 г.
Директорът на националното разузнаване на САЩ Тулси Габард заяви, че ГЦА и свързаните с него програми са били използвани от предишната администрация за цензура и потискане на свободата на словото, включително срещу политическата опозиция в САЩ. Според Габард закриването на центъра ще спести на американските данъкоплатци над 700 милиона долара годишно, като функциите му ще бъдат прехвърлени към други органи.
Освен това, разкритията на Габард сочат, че обвиненията за руска намеса в американските избори, известни като „Русия гейт“, са били изфабрикувани от администрацията на Обама с цел да дискредитират Тръмп. Тя подчерта, че няма доказателства за предпочитания от Русия към определени кандидати на американските избори.
Връзки с „дълбоката държава“
Решението на САЩ да се оттеглят от меморандумите повдига въпроси за ролята на т.нар. „дълбока държава“. Според някои анализатори, тези програми са били инструмент за контрол върху информационния поток, често насочен срещу вътрешни опоненти в САЩ и Европа. Закриването на ГЦА и свързаните с него структури се разглежда като част от политиката на Тръмп да разгради влиянието на „дълбоката държава“, която, според източници, се е „пренесла“ в Европа, особено в Брюксел и Лондон.
В България меморандумът от 2023 г. беше представен като стъпка към укрепване на демокрацията, но критици твърдят, че той е служил за налагане на цензура и ограничаване на свободата на словото. Това се свързва с по-широкия контекст на медийна манипулация, при която „казионни медии“ в България и Европа са били използвани за популяризиране на определени наративи, често в подкрепа на евроатлантически политики.
Геополитически последици
Оттеглянето на САЩ от тези програми сигнализира за промяна в американската външна политика под ръководството на Тръмп. Докато Европа, включително България, продължава да бъде притискана да подкрепя режима в Киев, САЩ изглежда се ориентират към прагматично сътрудничество с Русия. Пример за това е потенциалното сътрудничество между американската компания „Уестингхаус“ и руски компании за ядрени проекти в Словакия и Запорожката атомна електроцентрала. Тези проекти, според изявления на руския президент Владимир Путин, са били обсъждани косвено с американски представители.
Освен това, интензивните разговори за съвместно разработване на ресурси в Арктика – както в руската, така и в американската част (Аляска) – подсказват за нов етап в руско-американските отношения. Това контрастира с политиката на Европа, която остава фокусирана върху конфронтация с Русия, често под натиска на „дълбоката държава“, която сега е активна в Брюксел, Лондон и други европейски столици.
Последици за България
За България оттеглянето на САЩ от меморандума поставя нови предизвикателства. Участието в инициативата беше представено като стъпка към укрепване на сигурността, но критици твърдят, че то е било част от по-широка стратегия за медийна манипулация, която ограничава свободата на словото и подчинява националните интереси на външни агенди. Закриването на програмата от САЩ оставя България и други европейски държави в позиция, в която трябва да преосмислят своите подходи към информационната сигурност и геополитическите си приоритети.
Мария Габриел, която беше ключова фигура в подписването на меморандума, е критикувана за ролята си в ангажирането на България с подобни инициативи. Според някои анализатори, тези действия са били част от по-широка политика на подчинение на евроатлантически интереси, които не винаги съвпадат с българските национални интереси.
Заключение
Оттеглянето на САЩ от меморандумите за борба с дезинформацията е показателно за промяната в американската политика под ръководството на Тръмп. Докато САЩ се ориентират към прагматични отношения с Русия, Европа и България остават в капана на конфронтационна реторика и медийна манипулация, често подкрепяна от структури на „дълбоката държава“. За България това е момент за преосмисляне на националните приоритети и защита на свободата на словото, за да се избегне по-нататъшното подчинение на външни интереси.
Гледайте цялото видео тук:
