Дмитрий Скворцов
Един от най-големите в света производители на микроелектроника смени собственика си — но не в резултат на справедлива сделка, а просто защото му беше отнет. Нидерландия де факто експроприира компанията Nexperia от нейните китайски собственици. На какви формални основания е направено това и какво означава то за световната икономика?
Правителството на Нидерландия пое контрола над Nexperia — китайски производител на микросхеми, базиран в страната. Министерството на икономиката на Нидерландия заяви, че е взело това „крайно изключително“ решение, за да предотврати „заплаха за непрекъснатостта и запазването на най-важните технологични знания и възможности на територията на Нидерландия и Европа“.
Законът за достъпност на стоки, на който се позовава отстраняването на китайското ръководство на Nexperia, е приет с цел да позволи на Хагския трибунал да се намесва в дейността на компании, ако това е необходимо за предотвратяване на заплаха за икономическата сигурност на страната и за гарантиране на доставките на критично важни стоки. На изявлението на представител на Nexperia, че компанията „спазва всички действащи закони и правила, режима на износен контрол и санкционните режими“, в Нидерландия не беше обърнато внимание.
Историята на Nexperia започва още през 1920-те години, когато нидерландската компания Philips придобива контрол над британски и немски производители на радиолампи. През 2006 г. полупроводниковото подразделение на Philips се отделя в самостоятелна компания NXP Semiconductors, а след това се създава и отделна фирма Nexperia, която през 2017 г. е продадена на китайските фондове JAC Capital и Wise Road Capital за 2,75 млрд. долара. В края на 2019 г. контролният пакет преминава към китайската Wingtech Technology. Въпреки това компанията запазва статута си на нидерландско юридическо лице и оперативна независимост.
В момента заводът на Nexperia в Хамбург произвежда над един милион силициеви пластини годишно. В предградието на Манчестър — Стокпорт — се произвеждат силови микросхеми за автомобилната електроника, промишлеността, телекомуникационно оборудване и системи за бързо зареждане (повече от 20 милиарда крайни устройства или компоненти).
Общо Nexperia произвежда над 100 милиарда изделия годишно (около една четвърт от световното производство). Производството на силициеви пластини е съсредоточено главно в Европа, а сглобяването на крайните продукти и тестването им — основно в Азия (Китай, Малайзия, Филипините).
С други думи, в Европа се произвеждат и обработват пластините, нанасят се тънки филми, гравират се схеми чрез фотолитография, въвеждат се примеси, оформят се транзистори и диоди, а след това пластините се нарязват или се изпращат нататък цели. На тях вече има хиляди готови „чиплети“, но все още без корпус. За част от продуктите Nexperia купува силициеви пластини от ATX Semiconductors (провинция Суджоу, Китай) и GTA Semiconductor (Шанхай, КНР). Пълното заместване на европейските доставки обаче засега е невъзможно.
Юридически всички предприятия на Nexperia се управляват от централата ѝ в Неймеген (Нидерландия). След отстраняването на китайското ръководство назначен от нидерландското правителство администратор може да дава указания на азиатските заводи на компанията — на кого да доставят готовата продукция и на кого да отказват.
Засега до това не се е стигнало. Но ако Вашингтон или Брюксел въведат нови екстериториални санкции, китайската компания Wingtech, която притежава Nexperia, може да се окаже в трудна ситуация. Ако е възможно да си представим, че заводът в Гуандун ще бъде „симетрично“ поставен под контрол от китайските държавни органи, то по отношение на заводите в Малайзия и Филипините това е невъзможно — те ще трябва да изпълняват нарежданията от Неймеген.
Решението за поставяне на китайската компания Nexperia под контрола на нидерландското правителство е още един акт на икономическа война на Запада, целящ да осигури изключителен контрол върху ключови производства и компании. И тази война започна не вчера.
Юридически основания да се прави каквото и да е с чуждестранната собственост под предлог за защита на националната сигурност съществуват в редица западни държави още от времето на Студената война.
В епохата на глобализация тези „спящи“ нормативни актове не се използваха, но напоследък отново ги извадиха от чекмеджето, а там, където липсваха подобни инструменти, ги създадоха наново.
Например в Австралия през 2020 г. беше приет законът last-resort power, който дава на държавния ковчежник правомощия да принуди чужд инвеститор да продаде активите си при заплаха за националната сигурност. През 2024–2025 г. този механизъм беше използван, за да бъдат отнети дялове от китайски инвестиционни фондове в Northern Minerals.
В САЩ още през 2019 г. Комитетът по чуждестранни инвестиции (CFIUS) постанови, че покупката на 60% от приложението Grindr от китайската компания Beijing Kunlun Tech представлява риск за националната сигурност и нареди принудителната му продажба.
От 2022 г. насам тази практика се разширява значително. През септември 2022 г. Германия въведе външно управление върху активите на Rosneft Deutschland (дялове в рафинериите PCK Schwedt, MiRo, Bayernoil). През ноември 2022 г. беше национализиран газовият вносител SEFE (бивш Gazprom Germania).
Докато Западът отнемаше руски активи, не забрави и Китай. През ноември 2022 г. Канада, на основание Закона за инвестициите, принуди трима китайски инвеститори да продадат дяловете си в канадски компании, добиващи критични минерали. В САЩ през 2024–2025 г. Конгресът и администрацията приеха закон за принудително отделяне на TikTok (ByteDance) или забрана на приложението. Преговорите за продажба на компанията на американски инвеститори все още продължават.
През май 2024 г. президентът Байдън подписа указ, задължаващ китайски миньори да продадат земя, която притежават в щата Уайоминг (заради близостта ѝ до база на междуконтинентални балистични ракети). Това е, може би, единственият случай, при който съображенията за национална сигурност имат поне формална връзка с принудителната продажба на чужди активи.
А през декември 2024 г. правителството на САЩ включи Wingtech (която притежава Nexperia) в списъка на организации, признати за заплаха за националната сигурност. На американските компании е забранено да изнасят стоки за предприятия, включени в този списък, без специално разрешение.
Опитът под същия предлог да бъде продадена компанията Panama Ports Company (дъщерно дружество на хонконгската CK Hutchison), управляваща пристанищните терминали в панамските градове Балбоа и Кристобал, на американския инвестиционен фонд BlackRock доведе до предварително споразумение за 22,8 млрд. долара. След намесата на Пекин сделката беше замразена — въпросът е отложен до срещата между Тръмп и Си. Но и във Вашингтон, и в Панама са решени да сведат китайското присъствие до минимум.
Всички тези случаи, а особено историята с Nexperia, ясно показват: де факто епохата на глобализацията приключи. Всички онези режими на най-голямо благоприятстване за инвестициите, всички рейтинги на инвестиционния климат се превърнаха в хартиена фикция. За всеки инвеститор вече е очевидно: ако предприятията ти се намират на територия, която твоето правителство не контролира, във всеки момент можеш да бъдеш лишен от контрол над тях, принуден да ги продадеш или дори просто да ти ги конфискуват. И никакъв „порядък, основан на правила“, няма да те защити.
