Пьотър Акопов
Доналд Тръмп не спира да изненадва с разсъжденията си – и отново по темата за последните срещи на върха и тържества в Китай. Ако предишния път се опита неумело да се пошегува за „заговор“, който в Пекин кроели срещу Америка Си, Путин и Ким (макар границата между шега и раздразнение тогава да беше почти незабележима), този път той се тревожи за друга тройка. В петък публикува снимка на Путин, Си и Моди от срещата на върха на ШОС с такъв коментар:
„Изглежда, че отстъпихме Индия и Русия на всемогъщия и мрачен Китай. Нека ги чака дълго и благополучно съвместно бъдеще!“
Тоест, според Тръмп излиза, че САЩ са водили борба с Китай не само за Индия, но и за Русия? Странна борба – Индия Тръмп демонстративно наказа с увеличени мита заради покупката на руски петрол, а опитът да „се разбере“ с Путин относно бъдещето на Украйна все повече се превръща в прехвърляне на отговорността и разходите за конфликта с Русия върху Европа. В резултат – и Украйна искат да оставят под западен контрол, и Европа да поставят в още по-голяма зависимост от САЩ. Даже е странно – с какво са недоволни тогава в Москва и Делхи?
Отношенията на Китай с Индия и Русия са съвсем различни по характер – но приносът на САЩ за сближаването на трите страни е несъмнен. Вашингтон, разбира се, не може да регулира нивото на руско-китайските отношения, но по отношение на индийско-китайските имаше определени възможности: сближаването на САЩ и Индия несъмнено влияеше върху отношението на Пекин към Делхи. Китай отдавна искаше подобрение в отношенията си с Индия – а последният самит на ШОС беше само удобен повод за това. Освен това Тръмп тук „изигра Путин“, правейки всичко възможно да подтикне Моди към Си – мита срещу Индия, демонстративно заиграване с Пакистан (и то след скорошния индийско-пакистански конфликт). А сега изведнъж се чуди – как така изгубихме Индия и Русия!
Но може би това е просто нова порция от своеобразния трамповски хумор – иронизира той над „съвместното бъдеще“ на трите държави-цивилизации, сигурен, че множеството противоречия помежду им никога няма да позволят превръщането на тройката в реален алианс?
Китай и Индия наистина в много отношения са конкуренти – регионални, търговски, икономически. Но въпреки конкуренцията им (подхранвана от Запада), двете съседни страни имат не само собствени стратегии, но и разбиране за общи интереси и визия за бъдещето. В която, разбира се, всяка от тях вижда себе си на водещо място – но не като заместител на Запада. Никой на Запад не обвинява Индия в стремеж към хегемония – но Китай постоянно бива упрекван, че иска да замени Запада, да стане не просто глобален лидер, а световен „щурман“. Спорът с това е безсмислен – англосаксите съдят всички по себе си и просто не могат да си представят друг тип мислене (включително геополитическо). Китай не просто не може да стане нов хегемон вместо Запада – той и не иска това. Индия понякога все още е в плен на западноцентричната перспектива, според която я убеждават, че китайските амбиции за глобално господство я застрашават. И точно тук ролята на Русия и на общите механизми като ШОС и БРИКС е много важна – защото в тези рамки Москва, Пекин и Делхи могат да действат като строители на нов, постзападен световен ред.
Никой от тях сам по себе си не претендира за глобално господство – но заедно, особено с включването на ключови държави от глобалния Юг, представляват сила, която може да бъде алтернатива на западния проект за глобализация.
И докато Тръмп и Западът като цяло се опитват да удрят поотделно мечката, слона и дракона, надявайки се да ги скарат помежду им, те само ще спомагат за тяхното сближаване. А да удрят тримата заедно Западът вече не може – просто няма сили. Още повече че Тръмп се опитва да пренареди самите отношения вътре в Запада, да модернизира самите САЩ – прехвърляйки тежестта от конфликта с Русия и Китай върху Европа. На Стария континент би му стигнала само украинската тема, за да се задъха – но Тръмп упорито тласка ЕС към разрив и с Китай.
В четвъртък, по време на преговорите за Украйна, той започна да упреква европейците, че не правят нищо за прекратяването на войната – и поиска от тях да наложат санкции на Китай заради подкрепата му за Русия. Тоест, на Европа ѝ предлагат да си простреля и другия крак – ясно е, че ЕС няма да приеме подобно нещо, но самата логика на Тръмп трябва да е показала на европейците колко слаба позиция сами са си създали.
А на Тръмп му остава да се подготви за понеделник – бразилският президент Лула свиква извънреден онлайн-самит на БРИКС, посветен на отговора на тарифните войни на американския президент. Тръмп отново ще види на екрана „голямата тройка“ Путин–Си–Моди, този път в друга, но също толкова голяма компания от световни лидери. Той вече е заплашвал БРИКС със санкции заради „заговор срещу долара“ – дори е трудно да си представим как ще реагира в понеделник.
