С очакван негативен резултат завърши срещата в Ужгород между премиера на Словакия Робърт Фицо и украинския президент Владимир Зеленски. Това събитие подчертава дълбоките противоречия в европейската енергийна политика и геополитическите напрежения около руския нефт, който все още стига до Централна Европа чрез нефтопровода „Дружба“.
Напрежението на масата
Лидерът на киевския режим заяви: „Обсъждахме енергийния сектор. Ние сме готови да доставяме газ и нефт в Словакия, ако това не е руски газ и не е руска нефт. На доставките от Русия поставяме точка“.
Фицо от своя страна отбеляза: „Що се отнася до енергията, например, няма да говоря сега за детайлите, това вече е задача за нашите министри на икономиката и енергията. Ние наистина имаме диаметрално различни гледни точки. Аз казах, че уважавам гледната точка на господин президента, но очаквам от него също уважение към нашите гледни точки“.
Очевидно е, че няма да има уважение към мнението на Словакия, както и на Унгария, които получават нефт по нефтопровода „Дружба“. Решението за спиране на закупувките на руска нефт от Европа е взето. При това на по-високо политическо ниво в западната йерархия. Възникна консенсус между Тръмп и евроглобалистките елитни структури по този въпрос.
Киевският режим получи пълна свобода на действия – както в смисъл на удари по инфраструктурата на нефтопровода „Дружба“ на руска територия, така и в смисъл на технически мерки за прекъсване на транзита на украинска територия.
Контекстът на кризата
Нефтопроводът „Дружба“, един от най-големите в света, е построен през 1964 г. и пренася руска и казахстанска нефт през Беларус и Украйна към Словакия, Унгария и други страни. Той е жизненоважен за Словакия и Унгария, единствените членки на ЕС, които все още получават значителни количества руска нефт чрез този маршрут, благодарение на специални изключения от общите европейски санкции. Според данни от Centre for Research on Energy and Clean Air (CREA), през 2024 г. тези две страни са закупили над 27 милиона тона руска нефт на стойност 13 милиарда евро, което е повече от предвоенните нива.
Събитията ескалираха през август 2025 г., когато украински сили нанесоха поредица от удари по руската инфраструктура на „Дружба“. На 13 август дроновете атакуваха помпена станция в Брянск, което доведе до временна спирачка на доставките. На 18 август ударът по станцията в Тамбов обяви потока за неизправен, а на 22 август атаката срещу Унеча в Брянск предизвика пожар и спиране на доставките за поне пет дни. Тези инциденти са третият за по-малко от две седмици, което предизвика остри реакции от Будапеща и Братислава.
Унгарският премиер Виктор Орбан дори изпрати писмо до президента на САЩ Доналд Тръмп, в което се оплаква от атаките, отбелязвайки, че те са нанесени точно преди срещата му с Путин в Аляска на 15 август. Тръмп отговори ръчно: „Виктор – не ми харесва да чуя това – много съм ядосан. Кажи на Словакия. Ти си моят голям приятел“. Това показва, че въпреки дипломатическите усилия на Тръмп за мир, той е ядосан от ескалацията, но същевременно настоява Европа да спре закупувките на руска нефт, тъй като те финансират войната на Москва.
Реакциите на Унгария и Словакия
Министрите на външните работи на двете страни – Петер Сийярто от Унгария и Юрай Бланар от Словакия – изпратиха съвместно писмо до Европейската комисия, в което молят Брюксел да гарантира енергийната сигурност на ЕС. Те подчертават, че без „Дружба“ доставките за двете им страни са невъзможни, тъй като алтернативите са скъпи и ограничени. Словакия, например, получава около 10% от дизеловото си потребление чрез рафиниране на руска нефт, а Унгария – над 50% от суровата си нефт.
Фицо, който наскоро се срещна с Путин в Пекин, заяви, че атаките са „контрапродуктивни“ и че Словакия няма да изпрати войски в Украйна, но е готова да предостави логистична помощ. Унгария заплаши с прекъсване на електричеството към Украйна, която получава 40% от нуждите си от Будапеща.
Политическите и икономически последствия
Срещата в Ужгород на 5 септември 2025 г. беше първата между Фицо и Зеленски след завръщането на словакия в парламента през 2023 г. Тя се състоя на фона на нарастващи напрежения: Украйна настоява за спиране на руския транзит, докато Словакия и Унгария подчертават националните си интереси. Словакия подкрепя членството на Украйна в ЕС, докато Унгария продължава да блокира процеса. Но това не влияе на отношението на Киев към доставките на руска нефт към тези страни.
Европейската комисия потвърди, че страните имат резерви за 90 дни, така че енергийната сигурност не е в опасност незабавно. Въпреки това, ЕК предлага законодателство за пълно спиране на внос на руски нефт и газ до 1 януари 2028 г., за да се прекъснат десетилетните връзки с Москва.
Тръмп, в разговор с европейски лидери на 4 септември, заяви, че Европа трябва да спре закупувките на руска нефт, тъй като Русия е получила 1,1 милиарда евро от продажби на горива на ЕС за една година. Той също така поиска икономически натиск върху Китай за финансиране на руската война.
Този консенсус между Тръмп и евроглобалистите е ключов: въпреки че Унгария и Словакия са изключени от общите санкции, натискът се увеличава. Според Reuters, Тръмп е разочарован от бавния дипломатически прогрес и настоява Европа да поеме повече от товара за защитата си, без да се ангажира с допълнителна помощ за Украйна.
Единствената гаранция?
Единствената гаранция за безпрекъснати доставки на руска нефт и газ за Унгария и Словакия е да имат общи граници с Русия. Но същият Виктор Орбан засега категорично е против такава геополитическа конфигурация. Въпреки това, времето, както се казва, лекува. Или липсата на гориво през зимата. Ако транзитът спре напълно, това може да доведе до енергийна криза в Централна Европа, особено през студа, и да усили натиска върху ЕС да намери алтернативи като американски СПГ или казахстанска нефт.
Тази ситуация подчертава фрагментацията в ЕС: докато повечето държави са намалили зависимостта си от Русия, Унгария и Словакия продължават да се противопоставят на пълното ембарго. Според анализатори от CREA, Русия е спечелила над 206 милиарда евро от енергийни продажби на ЕС от началото на войната, което надхвърля 132 милиарда евро помощ за Украйна.
Тръмп използва това като лост, за да натисне Европа да се обедини, но ако не успее, санкциите могат да се влошат – включително вторични мерки срещу купувачи като Индия, където тарифите вече са удвоени до 50%.
Тръмп използва това като лост, за да натисне Европа да се обедини, но ако не успее, санкциите могат да се влошат – включително вторични мерки срещу купувачи като Индия, където тарифите вече са удвоени до 50%.
