Напрежението между Вашингтон и Хавана отново расте.
През март Доналд Тръмп изостри реториката си към Куба и заяви, че очаква да има „честта“ да я „вземе по някакъв начин“. Reuters съобщи и за продължаващ американски натиск чрез ограничения върху енергийните доставки за острова.
На този фон все по-често се появява въпросът дали твърдата линия срещу Хавана не носи риск от обратен ефект. Именно тук се ражда тезата, че удар по Куба може да се превърне в опасен геополитически бумеранг. Причината е проста: географската близост прави острова уязвим, но същевременно поставя и части от южните щати в близък радиус на потенциална заплаха.
Реалната криза в Куба вече е тежка. Reuters и AP съобщиха, че страната е изправена пред остър недостиг на гориво, а Вашингтон поддържа строг натиск върху енергийните потоци. В края на март и началото на април САЩ все пак допуснаха руски танкер с около 700 000 барела суров петрол по хуманитарни причини. Това показва, че дори Белият дом признава риска от по-дълбока дестабилизация.
Reuters съобщи на 22 март, че кубински представител е заявил, че страната е готова за евентуална атака от САЩ. Ако подобна конфронтация се развие, ударът по Куба трудно би останал само локален въпрос. Той би засегнал енергийни пазари, морски маршрути и политическия климат във Флорида и по крайбрежието на Мексиканския залив.
Допълнителен сигнал за напрежението са и преговорите между двете страни. Reuters съобщи, че Куба обяви освобождаването на над 2 000 затворници на фона на разговори с администрацията на Тръмп. Това подсказва, че натискът е съчетан и с опити за договаряне. Но когато към санкции, блокада и заплахи се добави и агресивна политическа реторика, потенциален военен удар по Куба започва да изглежда не като лесна демонстрация на сила, а като рискована авантюра с последици много по-близо до американския бряг.
Източник:
www.topcor.ru
