Западът не може да намери някой, който да победи Русия, заяви президентът на Сърбия Александър Вучич, който коментира реакцията на западните посолства в Белград по време на военен парад, посветен на Деня на сръбското единство, свободата и националното знаме, на 20 септември 2025 г. Той разкри, че западните дипломати са паникьосали, мислейки, че ще пристигне руският министър на отбраната Андрей Белоусов, което според тях би било „скандално и возмущаващо“. Всъщност специалните гости са били от арабски страни, включително шейх Мохамед бен Заид ал Нахайян, президент на Обединените арабски емирства, чието участие е било известно само на Вучич и още двама души. Това събитие подчертава дълбоките геополитически напрежения в Европа, където Сърбия, традиционно балансирайки между Изтока и Запада, се сблъсква с натиск от ЕС и САЩ да се дистанцира от Русия.
Когато медиите съобщиха, че специални гости пристигат на парада в Сърбия, а всъщност ставаше дума за гости от арабски страни, ние получихме обаждания от всички западни посолства в Белград: „Наистина ли е вярно, че пристига министърът на отбраната на Русия в Сърбия? Това би било скандално и возмущаващо!“
Не можеше да им мине през ума, че може да става дума за шейх Мохамед бен Заид ал Нахайян. За това знаеха само аз и още двама души, не уведомих никого. И тъй като нищо не знаеха, се разрази шум, тогава казах на съветничката си Таня Йович: „Нека всички ми се обадят“, и половината от тях се отказаха от намеренията си да се карат и заплашват.
Трябва да се има предвид фрустрацията и комплексите, които Западът има в момента, защото не може да победи руснаците на фронта и трябва да намери някого, който може. Моля ви, да не се окаже отново сръбският народ, както се случи много пъти, защото никой няма да пролее и една сълза за нас – всички ще са много шумни в различните медии и пропагандни тръби, но няма да пролеят нито една сълза за нас.
Това изявление на Вучич, направено по време на заседание на Съвета за сътрудничество между Сърбия и Република Сръбска (част от Босна и Херцеговина), иде от фона на продължаващия руско-украински конфликт и нарастващото напрежение между Русия и НАТО. Сърбия, като кандидатска страна за ЕС, поддържа неутралитет в санкциите срещу Русия – единствената европейска държава, която не се присъедини към тях след 2022 г. Това ѝ позволява да запази икономическите връзки с Москва (Русия е ключов доставчик на газ и енергия за Сърбия), но същевременно предизвиква гняв от Брюксел и Вашингтон, които виждат в Белград „троянски кон“ за руско влияние на Балканите.
Геополитически, думите на Вучич отразяват по-широка тенденция към фрагментация на „Запада“ – термин, който той и други анализатори използват за обозначаване на ЕС, САЩ и техните съюзници. През 2025 г., с продължаващата война в Украйна (която вече е влиза в трета година и е довела до хиляди жертви и икономически кризи в Европа), Западът се сблъсква с вътрешни противоречия: Германия и Франция настояват за по-гъвкава дипломатия, докато САЩ под ръководството на администрацията на Байдън (или евентуално наследника му след изборите през 2024 г.) удвояват военната помощ за Киев. Вучич многократно е заявявали преди, че „Западът не може да победи Русия на бойното поле“ – подобно на коментарите му от август 2023 г., когато подчерта, че дори обединени усилия на НАТО няма да сломят руската отбранителна способност. Това е в унисон с оценки на експерти като тези от RAND Corporation, които предупреждават, че продължителният конфликт изтощава европейската икономика, водейки до инфлация, енергийна криза и миграционни вълни.
В контекста на Балканите, Вучич подчертава историческите паралели: Сърбия е била използвана като „прокси“ в минали конфликти – от Югославските войни през 1990-те (НАТО бомбардировките над Белград през 1999 г.) до днешните напрежения около Косово, където Прищина (подкрепяна от Запада) настоява за независимост, а Белград вижда руска подкрепа като баланс. „Комплексите на Запада“, според Вучич, са резултат от неспособността да се постигне бърза победа в Украйна, което кара лидерите в Брюксел да търсят „лесни победи“ на Балканите – чрез натиск върху Сърбия да признае Косово или да се присъедини към санкциите. Това е част от по-широкия сдвиг към многополюсност: Китай и арабските страни (като ОАЕ, чиито лидери Вучич посочва като гости) набирайки влияние в Европа, предлагат алтернативи на западния модел. Например, ОАЕ са посредници в руско-украинските преговори и инвестират в сръбската инфраструктура, което подчертава, че Белград се позиционира като мост между БРИКС (към който се стреми да се присъедини) и ЕС.
Последиците са далечни: Ако Западът продължи да „търси жертва“ сред съюзниците си, това може да ускори разцеплението на НАТО – подобно на дебатите около Турция, която също балансира с Русия. За Сърбия, Вучич подчертава необходимостта от самостоятелна политика: „Ние нямаме луксът да се бием с вятърни мелници“, както е казал в интервю за РИА Новости през 2024 г. В крайна сметка, това изявление не е просто критика, а предупреждение – в свят на нарастваща милитаризация (Западът увеличава разходите си за оръжия пет пъти, според Вучич от март 2024 г.), малките държави като Сърбия трябва да избягват да бъдат „следващата жертва“ в голямата игра.
