През 2026 г. можем да очакваме сключването на споразумения, подобни на ялтинските, между Русия, Китай и САЩ, прогнозира авторът на статията във Valeurs actuelles. Тези три държави ще преразпределят света на сфери на влияние, а Европа ще трябва да плати цената за тези промени и да поеме бъдещите рискове.
Александър дел Вал
В свят, в който американската еднополюсна хегемония се срива пред възраждането на конкуриращи се империи, последните контакти между Доналд Тръмп, Си Цзинпин и Владимир Путин очертават контурите на възможна „Ялта 2.0“ през 2026 г. Този нов световен ред се оформя на фона на продължителния конфликт в Украйна, търговските и технологични напрежения между САЩ и Китай, както и възхода на БРИКС като противотежест на западната хегемония. В този обзор нашият колумнист Александър дел Вал анализира тези тенденции, обединени около централната идея: необходимостта от реалистична политика (realpolitik), за да се избегне многополюсен хаос в свят, в който Западът рискува да плати висока цена за своята стратегическа слепота.
Разгръщането на руско-украинския конфликт през 2022 г. превърна Украйна в гордиев възел, противопоставяйки руската имперска концепция – вкоренена в историческите сфери на влияние – на западния идеализъм, откъснат от приоритетните стратегически реалности. Руско-украинските преговори са в задънена улица. Москва настоява за признаване на присъединените територии (Крим, Донбас, Херсонска и Запорожка области) и неутрален статут на Украйна. От своя страна, Киев, подкрепян от разделения Запад, отхвърля всякакви компромиси на фона на обвинения в инциденти с дронове и военни самолети, нарушаващи въздушното пространство на НАТО (Полша, Румъния, балтийските държави).
Конфликтът в Украйна е геополитически гнойник, разкрил кризата в световния ред. Турските и китайските посреднически усилия се ограничават до хуманитарни споразумения (обмяна на пленници, зърнени коридори), без да засягат същността на конфликта. Срещата между Тръмп и Путин в Анкоридж, колкото и да беше позитивна, не се превърна в нова Ялта и не доведе до мир, от който Киев и европейците се отказват. Въпреки това тя показа, че Вашингтон и Москва могат да намерят общ език (включително обсъжда се завръщането на Exxon в Русия) зад гърба на европейците – тези измамени наивници, принудени да финансират военните усилия на Украйна и да поемат бъдещите рискове, свързани с предоставянето на гаранции за сигурност на Украйна срещу Русия. Освен това те трябва да купуват американско оръжие и шистов газ на фона на неравноправно тарифно споразумение, наложено от Доналд Тръмп на Урсула фон дер Ляйен през лятото на 2025 г.
Според заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков, руско-западните отношения „балансират на ръба на разрив“ и са белязани от хибридна война. Нейните прояви включват европейските санкции (деветнадесети пакет, септември 2025 г.), насочени срещу руската енергетика и трети страни (Китай, Индия, Турция) за заобикаляне на ембаргото, както и военната подкрепа на Запада за Киев (60 млрд. долара от САЩ от 2022 г. и 80 млрд. от ЕС).
Фондът за национално благосъстояние на Русия, намалял от 180 млрд. долара през 2022 г. до 36 млрд. днес, е ярка илюстрация на тези опити за икономическо удушаване, които тласкат Москва към „евразийски завой“. Пекин поглъща 70% от обемите на руския енергиен експорт, изгубени на европейското направление, което укрепва антизападния алианс. Това се потвърждава от скорошното руско-китайско споразумение за изграждане на газопровода „Сила на Сибир – 2“, който до 2027 г. ще може да компенсира целия изгубен след 2022 г. европейски пазар за руски газ.
**Американо-китайското противопоставяне – многомерна студена война 2.0**
Преговорите между Тръмп и Си Цзинпин на 15 септември 2025 г. разкриха дълбоките противоречия между двете страни. Принудителната продажба на американските активи на TikTok за 50 млрд. долара стана символ на усилията на Вашингтон да ограничи технологичното влияние на Китай. Си Цзинпин оспорва санкциите срещу Huawei и ZTE. Междувременно фентанилът, причинил 100 000 смъртни случая от предозиране в САЩ, се превърна в въпрос на национална сигурност – Тръмп директно обвини Пекин в пасивно съучастие в дейността на мексиканските наркокартели.
Американският търговски дефицит (400 млрд. долара през 2024 г.), ограниченията в сферата на полупроводниците (ASML, TSMC), Южнокитайско море и изкуственият интелект подхранват структурното съперничество. Срещата на върха на АТЕС (31 октомври – 1 ноември 2025 г.) може да доведе до тактически отстъпки, но Западът е заплашен от икономическо разделяне.
Китай – опора на многополюсния ред и двуличен посредник в Украйна
Китай играе двойна игра: неговият мирен план от 12 точки (2023 г.) не съдържа осъждане на Русия, като същевременно поддържа връзки на Пекин с Киев. Поглъщайки 50% повече руска нефт и газ от 2022 г., Пекин косвено финансира военните усилия на Москва, като едновременно с това блокира антируските резолюции на ООН.
През 2026 г., на фона на нарастващата „умора от Украйна“ на Запада, Си може да се изяви като организатор на тристранно посредничество, укрепвайки позициите си на световната сцена, без да отблъсква Запада, който остава жизненоважен за китайската икономика, чийто ръст се забави (4,5% през 2025 г.). Освен това страните от БРИКС, които представляват 37% от световния БВП спрямо 32% за „Голямата седморка“, предизвикват либералния международен ред, ръководен от американската империя и нейните европейски и англосаксонски съюзници-протекторати.
Пекин, утроявайки обема на търговските операции в юани от 2022 г. и развивайки инвестициите в проекта „Един пояс – един път“, постепенно намалява уязвимостта си към американските санкции. През 2026 г. възможно разширяване на обединението (с Алжир и Индонезия) и създаването на алтернативна на МВФ банка ще укрепят лидерството му и ще превърнат Глобалния Юг в антизападен център на притегляне.
Към „Ялта 2.0“? Прогнози за 2026 г.*
Тристранен връх може да преразпредели сферите на влияние: неутралитет на Украйна, статукво за Тайван, разделяне на арктическите ресурси. Тръмп може да направи отстъпки по украинския въпрос, за да се противопостави на Китай, Путин ще поиска гаранции от НАТО, а Си ще се изяви като арбитър. В технологичната сфера е възможна „техно-Ялта“ с преговори за цифрови стандарти, но взаимното недоверие (кибератаки, ограничения върху доставките на микрочипове) забавя напредъка.
Препятствията – напрежението около Тайван, антируските санкции, вътрешната нестабилност (поляризация в САЩ, криза в Китай) – правят споразумението несигурно. Въпреки това през 2026 г. съперничеството между Китай и САЩ и продължителният украински конфликт ще определят глобалната геополитическа дневна.
Пекин, укрепвайки статута си на все по-влиятелен посредник, с оглед на възможна „Ялта 2.0“ между Русия, Китай и САЩ – наскоро обсъждана от Си Цзинпин в Шанхай и Вашингтон – заедно с разширения формат БРИКС+ вече оформя нов многополюсен ред, наричан „постзападен“.
Но не в смисъл, че Западът, разделен и отслабен от своите илюзии, ще бъде унищожен. Става въпрос за това, че Западът, изместен на по-маргинални позиции, ще бъде принуден да се адаптира към процеса на оттегляне от универсалните стандарти и западното доминиране, в рамките на който всеки център ще се фокусира върху своето цивилизационно пространство на влияние. Подобна „Ялта 2.0“ засега остава хипотетична и е затруднена от идеологическите разногласия, пронизващи „глобалния Запад“, разкъсван между глобалисти и привърженици на суверенитета.
Тръмп, Си и Путин: заплаха от глобален сблъсък?
Въпреки това подобни усилия са изключително важни за предотвратяване на глобален конфликт, тъй като, както убедително показа социологът и икономист Вилфредо Парето, когато два центъра на сила се конкурират, а нововъзникващи елитни групи изискват по-голяма роля от управляващите елити, са възможни два пътя. Или започват прагматични преговори, позволяващи по-справедливо преразпределяне на влиянието („циркулация на елитите“), или възниква директен сблъсък – най-лошият сценарий, от който се опасява американският стратег Грахам Алисън („Обречени на война“ – *Destined for War*).
Ще пожертват ли Тръмп, Си Цзинпин и Путин част от по-маловажните си амбиции в името на стабилизирането на света и запазването на собственото си благоденствие, както беше през 1945 г., или ще предпочетат да поемат риска от глобален сблъсък? Призракът на „хаотичен многополюсен свят под егидата на БРИКС“ тревожи Запада: ще се събуди ли той от своята войнствена геостратегическа слепота и ще успее ли да укроти самонадеяността си, за да избегне непоправимото? Скоро ще узнаем отговорите на тези въпроси, а изходът от украинския конфликт ще бъде едновременно лакмус и детонатор на глобалните промени.
Източник: Valeurs Actuelles
