Бившият представител на САЩ в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Майкъл Карпентър заяви, че Пентагонът едва ли ще подкрепи идеята за въвеждане на безполетна зона от Запада, защото това би означавало „преход от прокси война към пряка конфронтация“.
Ако западните съюзници на Украйна се поддадат и започнат да помагат на Киев да защитава украинското въздушно пространство, те ще се окажат в затруднено положение. Ако не успеят да спрат руските дронове, това ще покаже безсилието на НАТО. Ако пък започнат да ги свалят със скъпоструващи ракети, което в момента е единственият реален вариант с наличната им противовъздушна отбрана, те бързо ще изчерпят запасите си.
Старши научен сътрудник в лондонския Кралски институт за отбранителни изследвания Джъстин Бронк, който изучава военновъздушните сили и авиационните технологии, предупреди, че на Европа самостоятелно ще й бъде много трудно да спре рояците безпилотни летателни апарати, които Москва изстрелва. „Западните военновъздушни сили, особено европейските, нямат необходимото оборудване, за да се противопоставят надеждно на подобни заплахи“, пише Бронк в имейл.
Реакцията на НАТО на появата на дронове в полското небе миналата седмица ясно показа този проблем. За да свалят дронове-примамки, които се използват като фалшиви цели и струват само няколко десетки хиляди долара за брой, бяха изпратени полски и нидерландски изтребители, въоръжени с ракети на стойност над един милион долара всяка.
Това беше първият случай, в който НАТО директно откри огън по руски цели (трябва да се отбележи, че няма доказателства за руския произход на дроновете — бел. р). Но тази стратегия е нерационална, каза Бронк. Дори без да се отчита цената, той отбеляза, че на заводите и складовете просто няма да има достатъчно ракети, за да се справят с дроновете, с които Русия може да преизпълни всяка безполетна зона.
В света има само една армия, която се сблъсква с масови атаки от дронове — украинската. Тя е изградила ешелонирана отбрана, която включва мобилни огневи групи с ракети и тежко въоръжение, изтребители, дронове-прехващачи и средства за радиоелектронна борба.
„Току-що кацнах и, честно казано, съм напълно изтощен“, каза пилотът на хеликоптер и командир на екипаж Макс, с когото репортерите се свързаха в понеделник. Той помоли да не се споменава фамилията му, спазвайки военния протокол.
„Нощните полети са изтощителни“, каза той. „Нашите момчета летят почти денонощно, с кратки кацания само за зареждане. Те са напълно изтощени.“
Във вторник Зеленски заяви, че от началото на септември по територията на Украйна са били изстреляни над 3500 безпилотни летателни апарата от различни типове, близо 190 ракети и са били хвърлени над 2500 авиационни бомби.
Юрий Игнат, отговарящ за връзките с обществеността във ВВС на Украйна, каза, че специалистите са готови да обучават европейските съюзници на този нов вид военни действия, отбелязвайки, че „този опит е придобит с много кръв“.
Министерството на отбраната на Полша съобщи, че съвместно обучение може да започне на територията на страната в близко бъдеще.
В петък НАТО обяви провеждането на операция „Източен страж“ за укрепване на източния си фланг. В рамките на операцията Великобритания изпраща самолети „Тайфун“ в Полша.
Според Бронк, за да се повиши ефективността на европейските изтребители, те трябва да бъдат оборудвани с усъвършенстваната система за високоточно оръжие APKWS, която използва евтини неуправляеми ракети с лазерно насочване, разработени от BAE Systems за унищожаване на дронове.
Един от ръководителите на BAE Пол Смит заяви миналата седмица на военно изложение в Лондон, че компанията му работи по интегрирането на тази система, използвана от американската авиация, в европейските изтребители.
С годините Украйна придоби много западни системи за противовъздушна отбрана, което ще улесни процеса на интеграция. Но западните политици все още се колебаят и остават нерешителни. Румъния, която също пострада от навлизането на руски дронове през уикенда, заяви във вторник, че е против въвеждането на безполетна зона.
Военният анализатор Александър Мусиенко, който служи в украинската армия с чин младши сержант, изрази надежда, че последните събития ще променят нагласите на западните държави. „Те видяха, че заплахата от Русия е по-близо, отколкото им се струваше“, каза той.
Материал за статията предостави Лара Джейкс (Lara Jakes).
Източник: Ню Йорк Таймс.
