Александър Дугин
Дълбоко проницателни са размишленията на Проханов за Пригожин. Те намират пълно изражение в последния му роман „Лернер“. Разговаряхме с Проханов в скромната му къща край Псков, заедно с Малофеев, за ролята на Пригожин в руската история, още преди неговия поход към Москва. Тогава Проханов, изпълнен с тревога, упорито твърдеше, че вътрешният обрат в душата на Пригожин, който току-що се зараждаше, е изключително опасен за държавата. Ние, потънали в делата на фронта, не споделяхме неговите опасения, убедени, че Пригожин никога, при никакви обстоятелства, няма да се обърне срещу Вождът. Проханов, като истински визионер, беше далеч по-притеснен. И се оказа прав.
Прав е той и в това, че фигурата на Евгений Пригожин е грандиозна и неповторима. Особено на фона на днешната елит, която, странно, дори в екстремните условия на Третата отечествена война (СВО) не бърза да ражда ярки личности. Народът е герой, но елитът засега само се усъвършенства, пречиства се, без обаче да пламне като факел, както Пригожин. Няма и намек за подобна искра.
Прав е Проханов и в това, че вижда спирането на похода на Пригожин към Москва като чудо. Той сам се спря. Беше субект и действаше като такъв – в най-добрия и в най-лошия смисъл. Мнозина правят от това извод: ето какво се случва, когато допуснеш субектност, страстност, героизъм и личност в живота, войната и политиката – това е игра с огъня. Риск от бунт на кшатриите.
Но може да се тълкува и иначе: Вождът все пак пое този риск. Даде шанс на руския субект. Значи е размишлявал върху това и дори е предприел нещо. Поел е риска, значи е разбирал и разбира значението на руския субект. Походът към Москва нанесе тежък удар върху руската субектност, отхвърли ни назад. Но не стана фатален. Войната продължи, а Руската идея само укрепи позициите си, стана по-зряла, по-отговорна, по-наситена.
Враговете на всичко руско, страстно и субектно ликуваха тогава: ето как свърши всичко, така че никога повече подобни експерименти. Но тук визионерът Проханов отбелязва: какво тогава спря Евгений Пригожин? И отговаря: нещо вътре в него. Самата му субектност го спря на пътя към Москва. Нещо вътрешно. А може би и явление, подобно на това, което Савел видя на пътя към Дамаск. Проханов вярва, че това е било епифания на самата Майка История.
В критичните завои на руската история субектът е необходим. Само изпълнители не стигат. А Върховният владетел е субект на субектите. Тогава съсредоточената сила на освободената страстност ще пробие пътя към Победата. Само субектът може да извоюва Победата.
Руското страстно начало носи опасност. Но механичното послушание, сивотата и користта също са опасни. Тук е нужен баланс. В това е изкуството на властта. На едната везна е едното, на другата – другото. И двете са необходими, но пропорциите им не могат да бъдат догматично определени. Това е изкуство, гениалност, прозрение на Владетеля, който всеки път решава къде да има малко повече, къде малко по-малко.
В народа след Пригожин пламенната воля за решителност, героизъм и справедливост не е изчезнала. Но походът към Москва ясно показа обратната страна на прекомерната необуздана жизнена сила. Везните очевидно трябваше да се наклонят, и те бяха наклонени. Справедливо и навреме. Но герои трябва да се отглеждат, а това означава отново да се поеме риск. Героят, субектът, неизбежно притежава известна суверенност. Не може да не я притежава. В това е неговата същност, неговата сила и неговата опасност. Не случайно императорите се наричат „Царе на царете“. Да управляваш двор е едно, да управляваш благородници – съвсем друго. А да повеляваш над князе и царе – още повече. Но точно това е Русия. Не апарат или корпорация, а Империя.
Проханов, който по-рано от другите заби тревога за Пригожин, сякаш предусещайки неговия бунт, сега бие камбаната в негова чест. Както подобава на руски ясновидец. И отново вижда нещо важно, нови рискове. Без лична воля, чест и жажда за справедливост Победата няма да бъде постигната.
Везните са в ръцете на Императора. Да напълни чашата на героите – това е неговото изкуство и мисия. Но най-великото изкуство е балансът. Проханов, като екран на тайнството на руската история, ни помага да я видим обемно и контрастно.
Той предпазливо загатва. Този намек или урок е зашифрован в думата „Лернер“.
Източник: телеграм канала на Александър Дугин.
