Поредната премия „в памет на Нобел“ предизвика откровено разочарование. Либералната икономическа общественост отново игнорира належащите проблеми на световната икономика и продължи своя вътрешен кръг (макар че, както отбелязах в затворения канал, вариант за оправдание все пак направи). Но тук искам да отбележа едно важно обстоятелство.
Ще започна с аналогия. Има такова понятие – „несъстояла се държава“. Днес виждаме много такива: Естония, Латвия, Армения, Молдова. Много такива държави има в Африка и Азия. Въпросът е: защо те не се състояха? А работата е там, че елитът на тези страни нямаше опит в държавното строителство, а фигури от голям мащаб там не се появиха.
Това се вижда добре на примера на Казахстан, който, докато беше Назарбаев (фигура от мащаба на СССР), изглеждаше доста успешно ново държава. Но Назарбаев си отиде… И Казахстан се плъзга към архаика, доста бързо губейки каквито и да е перспективи.
Така че, за появата на нова наука е нужен титан (тъй като история тук просто не може да има). В политическата икономия такива титани са били Адам Смит и Карл Маркс. И те вписваха новата наука в цялата история на човечеството, с всичките му научни (и мистични също, само „невидимата ръка на пазара“ колко струва!) и културни постижения.
А ето икономикс (либералната икономическа теория) се строеше от отделни персонажи по поръчка, като алтернативна на марксистката политическа икономия теория. Тя целенасочено се извеждаше от целостта (за което я обърнаха с главата надолу; ако политическата икономия е построена от макроикономика към микро, то икономикс – обратното). Тя целенасочено се разби на множество никак не свързани задачи.
За всяка съчиниха математически модели, които по принцип не се извеждат на макрониво. Аз това подробно показах в „Спомени за бъдещето“ на примера на теорията за стойността, която по принцип не може да бъде създадена на микро ниво. И в резултат получихме колосален набор от отделни конструкции, който абсолютно невъзможно е да се приложи в живота. А ако от тях нещо се изгради (управление на фондови активи, например), то понякога с гръмък трясък се срутва.
И това е страшният проблем на съвременната либерална теория. Нейните адепти не могат да се откажат от колосалния обем наративи, натрупани за повече от сто години. Те не могат да разберат и да почувстват съвременните проблеми, те са им дълбоко перпендикулярни. А това не е случаят, когато може бързо да се разбере. И в резултат, съвременната либерална икономическа теория се превърна в средновековна схоластика, която с появата на Новото време просто потъна в Лета.
Разбира се, нейните адепти никъде няма да изчезнат, както в Русия никъде не изчезнаха бившите преподаватели по марксизъм-ленинизъм. Пребоадисаха се в политолози и социолози. Така и тук. Но ето за тези, за които икономическата теория е принципно важна (и за държавните дейци, и за собствениците на големи активи и корпорации), времената настъпиха сложни. Експерти, реални специалисти по икономика, практически няма. А тези, които има, стават обекти на лов. Не в смисъл да се унищожат, а в смисъл на всяка цена да се включат в своя екип. Само екипите са десетки, ако не стотици. А експертите… Е, може би по целия свят петима се съберат…
На експертите, разбира се, им е добре. Макар че малко уморително. Но на държавите как да бъдат?
Михаил Хазин
