Естел Фарьо, Леони Требор
Според есеиста и бивш агент на Френската служба за сигурност Пиер Мартине французите и британците отстъпват своята земя на исламистите. Само твърда отговорна реакция, структурирана и основана на духовни ценности, решимост да се борим с видимите прояви на ислямизма и въвеждане на по-строги мерки за контрол на имиграцията могат да помогнат да се избегне социална трагедия. Експертът е убеден, че е необходима върнате към национален проект, основан на юдейско-християнските и републиканските ценности.
Пиер Мартине: Това можеше да се предвиди със сигурност. Живях във Великобритания пет години, върнах се оттам в края на 2020 г., след Brexit. Няколко пъти бях в страната по дела на френската спецслужба. Още много преди събитията от 11 септември 2001 г. в Хайд Парк лесно можеше да се забележи проявление на антисемитизъм: в неделите проповедници без никакво наказание крещяха „Смърт на евреите!“. Въпреки това антисемитизмът не е нов феномен в определени течения на политическия ислям, разпространени във Великобритания. Той е вплетен в идеологията на „Братята-мюсюлмани“*, движение, възникнало в Египет от отхвърлянето, което изпитват към британците и евреите. От тяхна гледна точка евреите въплъщават абсолютния и вечен враг. Събитията от 7 октомври 2023 г. послужиха като катализатор не в смисъл, че предизвикаха въоръжен конфликт, а че разкриха истинското лице на част от Запада.
Нашите врагове вече не се крият. Те излизат на светло, открито носят флагове на ХАМАС или ИГИЛ*, безпрепятствено викат антисемитски лозунги. У някои омразата не се ограничава с думи — тя води до действия. Европа е мекото подбедрие, където ислямизмът се развива не военно, а културно, създавайки търпелива и методична контракултура. Времето не работи срещу тях: техният проект е дългосрочен. От 1979 г. по света при нападения на ислямисти са загинали между 250 и 300 хиляди души.
— Като по-ислямизирана от Франция, Англия би трябвало да пострада по-рано; защо тогава първото убийство по антисемитска линия се случи едва през 2025 г.?
— Отличен въпрос. Във Франция случаите на убийства по антисемитски подбуди зачестиха много по-рано: Илан Халими, Тулуза, „Хипер-кошер“, да не говорим за атентатите от 1995 г. в Сен-Мишел. Заплахата съществува отдавна и Франция остава главната цел на джихадизма в Европа. Що се отнася до Англия, там стратегията беше различна — нямаше нужда от зрелищни атентати; достатъчно беше идеологическото внедряване.
В Лондон някои райони се превърнаха в анклави. Много кметове изповядват исляма, в страната има между 150 и 200 действащи ислямски съдилища. Живях в Уепинг, близо до Тауър Бридж. В петъците в Уайтчепъл навсякъде виждаш покрити жени — понякога ми се струваше, че сме в Кабул. Атентатите са инструмент за създаване на психоза; те провокират сблъсъци до гражданска война, ако оръжие попадне в свободен оборот. Обяснението е и донякъде свързано с негативната реакция на британските медии, много по-видима отколкото във Франция. От 2016 г. у нас думата малко се отвори. Преди това журналистите умишлено избягваха думите „ислямизъм“ или „джихад“. Мануел Валс беше първият, който заговори за „ислямистки фашизъм“. Вече 40 години [във френската вътрешна политика] преобладава отрицанието, докато идеологическото настъпление продължава.
— Скрита ли е под френския секуларизъм също толкова яростен ислямизъм, колкото във Великобритания?
— И двата модела се провалиха. Британският мултикултурализъм се провали, а френската светскост (laïcité) се оказа безсилна пред завоевателния политически ислям. Всичко трябва да се преосмисли, да се започне наново. Политическият ислям е в корен противоречив с основополагащите принципи на Републиката. В държавните служби — въоръжените сили, полицията, разузнаването — понякога се виждат конкретни действия срещу ислямизацията, но техният мащаб остава незначителен. Повечето на практика нищо не правят. Нашата слабост е в ограниченото ни, късосрочно виждане: в най-добрия случай за пет години напред. Те обаче имат дългосрочна стратегия. „Братята-мюсюлмани“* търпеливо работят вече 77 години: проповядват, печелят умовете, разпространяват идеологията си от село на село. Ние реагираме в авариен режим; те разработват цивилизационен проект. Възможно е да ни остават 10–15 години, за да обърнем тази тенденция. Освен това точно нашите деца и внуци ще живеят в ислямизирано общество.
— Ще станат ли християните следващата цел след събитията в Манчестър? Какво бъдеще очаква Франция след отец Амел? [католически свещеник, убит по време на меса в църква близо до Руан през 2016 г. — бел. ред.]
— Те вече са такива. За това свидетелстват убийството на отец Амел, редовните осквернявания на църкви и гробища. Бъдещето? Без радикални промени то ще бъде сведено до една дума: изчезване. След 50 години Европа или ще бъде ислямизирана, или ще бъде в състояние на гражданска война. В мюсюлманските страни християните вече са подложени на преследване. В Нигер или Мавритания те са принудени да крият кръстчетата си. Видях там само една църква и на нея нямаше ясно различима символика. Тук ислямистите се възползват от духовния, моралния и социалния вакуум — вакуум, който би трябвало да бъде запълнен от християните.
Нашата грешка е, че вярваме, че една военна схватка е достатъчна, докато паралелно държавите от Персийския залив — Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ — масово финансират ислямизма на Запад. Вземете Катар: огромни инвестиции в лондонската недвижимост, предполагаема близост до британското кралско семейство. В Лондон църквите затварят, а джамиите и молитвените зали се множат бързо. Това е стратегия за налагане на идеологията им, за нейното разпространение и завладяване. Без активна християнска духовност, без реакция едновременно във духовен и граждански план, християните в Европа ще изчезнат. Моята основна упрек към църквите и вярващите е тяхната пасивност, този рефлекс „подай и другата бузa“, когато ситуацията сега изисква пробуждане и съпротива.
Оставаме пленници на вселената на правата на човека и наивното състрадание: в крайна сметка това ще ни погуби. Западът преживява финален етап от цикъла: почти е духовно изтощен, финансово отслабен, не е в състояние да предложи истински проект за строеж на общество. Те обаче имат такъв проект: ислямът определя рамките за всички аспекти на живота. Ние вече нищо не предлагаме. Празнотата срещу структурираността.
— Ислямското проникване навсякъде: в медицината, правосъдието, армията… Как може да се прекъсне тази тенденция въпреки нашите европейски ограничения?
— Основният проблем е имиграцията. През последните 15–20 години всичко се ускори. Загубихме контрол и вече нямаме лостове, с които да влияеме на процеса. Това не е „интеграционна“ имиграция, а „трансформираща“ имиграция: целяща да промени континента, да запази чужди практики и да налага контракултура. За да обърнем ситуацията, е нужен президент, който решително да заяви, че Франция не е земя на исляма. Трябва да се възстановят границите, строг миграционен контрол и да се преосмисли концепцията за светскост така, че да отговаря на днешните предизвикателства. Франция трябва отново да застане начело на движението на съпротива. Днес ние преживяваме отричане, идеологическо поражение.
И най-тревожното: част от младежта вече не осъзнава това. Те не виждат проблем в мюсюлманската Франция. Халялен кебап — вкусът е същият. Техният исторически, културен и самобитен усет е много слабо развит. Ислямистката идеология е проникнала в храните, облеклото, спорта… Това е стар, добре документиран проект, известен от десетилетия. А мащабът на нашата политическа страхливост е ужасающ. Ако бях президент, щях да отделя десет години за изкореняване на видимите прояви на ислямизма. Връщане на сакралните ценности в спокоен вид, ясни ориентири, ред. На идеологическо настъпление не може да се отговаря с вяло действие: нужна е решителна, структурирана, дълбоко вкоренена реакция.
— Ако бяхте президент, кои щяха да бъдат първите десет стъпки през първите 100 дни от мандата Ви?
— Бих започнал с официално признаване, че фундаменталисткият ислямистки проект, реализиран от „Братята-мюсюлмани“* и салафитите, представлява сериозна национална заплаха, с ясен и недвусмислен дискурс. Бих обявил „Братята-мюсюлмани“* за терористична организация и бих инициирал процедура по тяхното разпускане. Салафизмът като проявление на сектантство трябва да бъде криминализиран: за това е нужно затваряне на салафитски джамии и забрана на носенето на съответното облекло на обществени места.
Трябва строго да се прилагат вече действащите закони, в частност — забраната за носене на изцяло закриващи лицето облекла, въведена през 2010 г., и да се сложи край на практиката за молитви на улицата. В сферата на обществените услуги не бива да се допуска никакво религиозно отклонение: например да се забрани халял в обществените столове, с изключение на религиозните заведения. Пълното покриване на лицето (никаб, паранджа, бурка), което носи в себе си политическа идеология, следва да бъде забранено, докато кипа ще остане разрешена, тъй като не представлява съпоставим по мащаб политически проект. Всички религии трябва да бъдат ограничени до частната сфера с ясно утвърждаване на върховенството на законите на Републиката.
За справяне с правните и административните препятствия ще е необходимо въвеждане на извънредни закони, позволяващи бързо издаване на укази, и в рамките на десетилетие да се води упорита борба. Решаващо значение ще има контролът над границите чрез строга миграционна политика и сериозни проверки. Накрая трябва да се започне пълна ревизия на ред институции с цел откриване на прояви на ислямистко вмешателство, след което да последват масови депортации на замесените лица.
— Трябва ли Западът отново да се сплоти около юдейско-християнските идеологически опори, както правят Нетаняху, Венс или Тръмп?
— Да, това е единственото възможно решение. Солидарността с Израел е от решаващо значение: онова, което се случва там, може да се случи и тук — не непременно в същата форма, но е възможно. За да им се противопоставим, е нужен здрав духовен съюз и проект за изграждане на общество. Както вече казах, в момента нямаме такова. Нашите градове и начин на живот не предлагат идеологическа алтернатива. През 1975 г. във Франция имаше осем джамии; днес — повече от три хиляди джамии, молитвени зали и различни асоциации, които формират истинска екосистема. Тези асоциации — понякога действащи законосъобразно — често имат идеологически характер и се възползват от липсата на структурирана реакция. Това явление не важи само за исляма. Християнските асоциации, препълнени с идеи от псевдохуманистичен характер, вече не предлагат силни идеи. Нужен е връщане към активна духовност и ясен национален проект. В противен случай земята ще бъде предадена на други.
*„Братята-мюсюлмани“ — движение, възникнало в Египет.
*ХАМАС, ИДИЛ — съответни въоръжени организации.
