Андрей Фурсов
Съветската номенклатура, присъединила се към глобалистките процеси и структури, през 1960–70-те години изигра огромна роля в онова, което сега преживяваме. Защото стратегическата инициатива е изгубена от Съветския съюз — не от Руската федерация, а от самия Съветски съюз в периода 1965–1975 г.
Епохата, която започна с индустриалната революция в Великобритания в края на XVIII век и след която настъпи експоненциалният растеж на световната икономика, наистина е достигнала своя край. И онези хора, които някога казваха, че техническата цивилизация живее 340 години, не повече, мисля, че са били прави. Имам предвид споровете на Бюраканските конференции по въпроса за контакта с извънземни цивилизации.
Това се случваше по съветско време в Бюракан, в Армения, в обсерваторията. Там редовно, на всеки две години ми се струва, се събираха писатели и учени. Един от централните въпроси бе: сами ли сме във Вселената. Главни опоненти бяха Станислав Лем и Йосиф Шкловски. Шкловски — нашият астроном и астрофизик — доказваше математически, че не можем да сме сами. На което Лем отвръщаше: „Можете да доказвате каквото искате математически, но ние сме абсолютно сами, защото няма контакти, а всички тези НЛО са глупости.“
Но ако математически не сме сами, защо няма контакт? Една от главните хипотези, изложена от Кардашёв, беше, че техническата цивилизация съществува много, много кратко — тя „изяжда“ своите възможности и спира. Кардашёв разработи, както сам казваше, „чисто теоретична типология на извънземните цивилизации“. Едно от обясненията беше, че техническата цивилизация стига до някакъв предел. Според схемата на Кардашёв цивилизациите от първи тип овладяват енергийния потенциал на планетата, втори — на цялата Слънчева система, трети — на галактиката, четвърти — на метагалактиката. Но ако погледнем планетата Земя, нашата цивилизация използва само 16% от енергийните ресурси на планетата. Вероятно може да се изцеди до 20%, но след това всичко свършва. Тоест техническата цивилизация на практика удря таван.
Това не означава, че техниката ще изчезне напълно — означава, че ще има анклави. Борбата, която се развива сега, започвайки от новата Тридесетгодишна война, ще бъде продължителна. Това е нова епоха, в която вече сме влезли, но която по странен начин все още прилича на света, в който живеехме в края на XX — началото на XXI век. Много хора се заблуждават, че всичко ще се стабилизира и ще се върне както преди. Няма да се върне, няма да се стабилизира — ще ни се наложи да живеем в съвсем различен свят. Сега се води борба за това кой ще бъде отрязан от тази епоха и кому в нея няма да има място. Тези, които започнаха всички тези игри, смятат, че за Русия, за руснаците, за коренните народи на Русия там определено няма да има място. И за арабите също няма място.
И вторият момент — какъв ще бъде устройството в тази система? Очевидно социалната, политическата и властовата структура на асимптотичния свят не може да бъде същата, каквато беше по времето на експонентата — няма нужда от това. Това не означава, че ще има повторение на докапиталистическите системи, но нещо подобно може да се появи. Какви типове организация имаше в докапиталистическия свят? Феодален, антично-рабовладелски и различни азиатски варианти. Феодалното общество едва ли ще допадне на ултраглобалистите. Защото феодалното общество беше едно от най-революционните в историята. В основата на феодалното общество лежат четири революции: аграрната революция в VII–VIII векове, сеньориалната революция в IX–X, коммуналната — X–XI, и първата индустриална (в Европа) — XI–XIII век, когато цистерцианците покриха Европа с водни мелници и рязко увеличиха енергийния ѝ потенциал. След това обаче настъпи предел и дойдоха т.нар. трети Тъмни векове в европейската история — от „черната смърт“ до Вестфалския мир. Тоест феодализмът е твърде динамично общество.
Другият вариант е робовладелческият. Но робовладелството присъства и в съвременния свят. Има и три източни варианта: кланово-рангово общество — това е Китай, което те сега успешно усъвършенстват с помощта на електроника и система от рейтинги; кланово-племенно — това е мюсюлманският свят; и кастовото общество — това е Индия. От онова, което пишат Бустрьом, Шваб и други идеолози на глобализма, им допада кастово-ранговата система. Между другото, Бустрьом е значително по-зловещ и интересен човек от Шваб. Защото Шваб е някакъв полуклоун-полуромантик, а Бустрьом е много конкретен.
Борбата, която се води сега в света, е борба за принципно ново устройство и за съотношението на силите — как низите и върховете ще регулират отношенията си. Няма никога един единствен изход от предишната система. Например, изходът от докласовото общество на Европа в Античността беше трикратен: демократичен/олигархичен (Атина), аристократичен (Спарта) и комбиниран (Рим с патриции и плебеи). Изходите от Античността бяха три, в зависимост от синтеза между варварското и античното начало. Същото важи и за феодализма: френски изход, германски и английски.
Мисля, че изходите от капитализма ще бъдат повече. Защото Античността и феодализмът бяха локални системи, а капитализмът е световна система. Затова вариантите ще са повече. И всичко ще зависи от това доколко низите и средните слоеве ще успеят да изтръгнат зъбите на новия възникващ клас „ексисти“, както ги наричат на Запад. Именно това ще определи подредбата на бъдещия свят. Вече сега започват да се развиват, макар и в старата форма, принципно нови социални схватки.
Главното е борбата за традиционните ценности. На пръв поглед изглежда, че тук става дума само за сферата на културата, ежедневието и ценностното съдържание — и за изтичащата епоха това наистина е така. Но за епохата, която настъпва, това е нещо съвсем различно. Основният обект на присвояване в посткапитализма, за разлика от капитализма, няма да бъдат материалните фактори, а духовните — информацията, образованието, социалното поведение. Следователно от гледна точка на политическата икономия — която не е отменена — борбата за традиционни ценности в замаскирана форма е началото на класовите или социалните боеве на новата епоха. Това са борби за това какво ще остане у човека от неговата духовна сфера — какво няма да могат да му отнемат. Затова към борбата за тези ценности трябва да се подхожда изключително сериозно, като се разбере, че това е вече начало на борба за бъдещето. Това не са ариегардни боеве на миналата епоха, нещо остаряло, както много често се опитват да представят. Не! Това са първите боеве на новата епоха, и тук трябва да се защитава до смърт.
