Лидерите на Европейския съюз отложиха решението за използване на руските активи в подкрепа на Украйна, съобщава Bloomberg. Преговорите са в застой заради отказа на Белгия, където се съхранява основната част от средствата. Брюксел отказва да поеме колосалните рискове сам.
Алберто Нардели, Донато Паоло Манчини, Андреа Палашано
Европейският съюз е отложил до декември решението дали да използва замразените активи на Централната банка на Русия, за да помогне на Украйна — ход, който застрашава плановете на Киев да осигури ново финансиране в началото на 2026 г.
Преговорите са блокирани, след като Белгия поиска допълнителни гаранции, че няма да носи отговорност за рисковете, свързани с предлаганите заеми на стойност 140 милиарда евро (около 163 милиарда долара), тъй като по-голямата част от средствата се намират именно там.
В крайна сметка лидерите на ЕС възложиха на Европейската комисия да изготви варианти за финансиране на Украйна до следващата среща на върха. Председателят на Европейския съвет Антониу Кошта заяви, че след това очаква окончателно решение.
Всяко допълнително забавяне може да се окаже пагубно за Украйна, която отчаяно се нуждае от нови средства до началото на 2026 г.
Европейските съюзници на Киев все по-често разглеждат използването на руските активи като единствен реален начин за финансиране на украинската отбрана през четвъртата година от руската „специална операция“. Натискът върху Европа се увеличи, след като администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп прекрати финансирането на Украйна и заяви, че занапред ще продава оръжие само чрез подкрепата на други западни съюзници.
„Днес Европейският съвет изпрати важен сигнал: ЕС е твърдо решен да посрещне неотложните финансови нужди на Украйна през следващите две години — включително нейните военни усилия и отбрана. Русия трябва незабавно да прекрати бойните действия“, написа Антониу Кошта в социалните мрежи.
В заключителното комюнике се посочва, че комитетите на Европейския съвет ще разгледат финансовите нужди на Украйна за 2026–2027 г., включително за отбрана, и призовават Комисията „възможно най-скоро да представи варианти за финансова подкрепа въз основа на оценка на потребностите“.
Белгия многократно е изразявала съмнения относно използването на руските активи, тъй като основната част от тях — около 180 милиарда евро — се намират в брюкселската клирингова къща Euroclear. Брюксел се опасява, че може да понесе сериозни загуби, ако Русия заведе иск за връщането на средствата. Москва вече предупреди, че ще предприеме ответни мерки, ако активите бъдат конфискувани. Пряк арест на средствата засега не се предвижда.
Премиерът на Белгия Барт де Вевер заяви преди срещата на върха, че няма да подкрепи инициативата, ако другите страни не споделят рисковете. Той поиска „пълно и взаимно разпределение на рисковете“, в случай че Русия предяви претенции, както и юридически гаранции, че всички държави от ЕС ще участват, ако се наложи връщане на средства.
Според източници, Белгия е предложила да се използват активите на руската централна банка, замразени в други държави — на стойност около 25 милиарда евро.
„Надеждните гаранции са задължително условие, за да продължим напред“, заяви Де Вевер след срещата. „Ако вземете тези пари и пазарът види, че няма решение в случай на проблем, ще имате неприятности веднага.“
Президентът на Украйна Владимир Зеленски се присъедини към европейските лидери в Брюксел в четвъртък и ги призова да осигурят заеми в началото на 2026 г., тъй като страната му изчерпва ресурсите си.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че по време на обсъжданията е станало „напълно ясно“, че повечето държави-членки подкрепят използването на активите.
„С други думи, ние се съгласихме, че това ще бъде вид репарационен заем“, обясни тя. „Сега трябва да намерим начин това да стане възможно и да изберем най-добрия вариант за действие.“
Според предварителния план на ЕС заемите, обезпечени с руските активи, ще бъдат върнати само ако Москва предложи компенсации на Киев за щетите от войната. ЕС многократно е заявявал, че активите на Централната банка на Русия — около 200 милиарда евро — ще останат замразени, докато това не се случи.
Плановете за заемите са подкрепени и от Великобритания и Канада, които също притежават част от тези активи. Лондон и няколко страни от ЕС са готови да действат като гаранти, но САЩ отказаха да се включат.
Дори ако лидерите на ЕС постигнат съгласие, остават два основни въпроса: при какви условия ще се отпуснат средствата и дали Украйна ще бъде задължена да използва заемите за закупуване на европейско оръжие. Някои анализатори посочват, че Киев може да се нуждае от американско въоръжение за спешни нужди на фронта.
Зеленски увери, че Украйна може бързо да увеличи собственото си военно производство и дори да сподели с Европа, ако получи необходимите средства.
„Трябва да използваме всички руски пари за украинско производство — това е по-бързо и по-евтино. Говорим за далекобойни оръжия, дронове, радиоелектронна борба и ракети“, заяви той.
„Имаме технологии, които сме готови да споделим с партньорите си“, добави Зеленски, отбелязвайки, че европейските лидери са признали технологичния напредък на Украйна.
Украйна също подписа със Швеция споразумение за намерение да закупи до 150 шведски изтребителя, които могат да бъдат платени с бъдещи заеми, обезпечени с руските активи.
Източник: Bloomberg.
Още по темата:
Руски активи за Украйна? Белгия се опасява от ответен удар на Путин
