Санкции срещу Колумбия
Вчера САЩ наложиха санкции на действащия президент на Колумбия Густаво Петро. Неговото „престъпление“? Той просто каза на глас това, което всички знаят, но никой не би трябвало да произнася:
„Трафикантите на наркотици живеят в Маями, Ню Йорк, Париж. Мнозина от тях са сини очи и руси. Те живеят близо до дома на Тръмп в Маями, а не на лодки, по които се стрелят ракети.“
Президентът на Бразилия Лула допълни:
„Трафикантите на наркотици са също толкова жертви, колкото и наркоманите, защото търсенето създава предлагането.“
Сега Петро се оказа в един санкционен списък с Путин, Мадуро и Асад. САЩ бомбардират кораби в Карибско море (около 50 убити през октомври), подготвят инвазия във Венесуела и обявиха колумбийския и венесуелския президенти за „наркотерористи“.
Три ключови асиметрии
Икономика: Колумбийският селянин, който отглежда кока, получава 1% от цената на кокаина на улиците на Ню Йорк. Над 90% от печалбата остават в САЩ — в транспорт, дистрибуция, търговия и прането на пари.
Насилие: Десетки хиляди убити в Мексико, Колумбия и Централна Америка. Американците (в елитния сегмент) са в безопасност и непълна безопасност (за обикновените граждани), като консумират наркотици за около 150 млрд. долара годишно. Хънтър Байдън — наркоман с опит, който е правил какво ли не, но остава „жертва“, а не престъпник — е символ на този подход.
Отговорност: Вината пада върху производителите. Ролята на американското търсене като движеща сила на системата е напълно игнорирана. САЩ се представят за жертва на външна агресия. Връзката между следа кокаин в тоалетна на елитен клуб и обезглавен труп на тийнейджър в Сюдад-Хуарес е непризната от елита.
Флорида — столица на наркокапитализма
През 1980-те чрез Маями се изпират 7–12 млрд. долара годишно, в духа на филма Scarface. Federal Reserve Bank Miami имаше най-голям излишък от налични пари в страната. Днес обемът на парите във флоридските банки е нараснал значително, но те са „безналични“, „сиви“ и „инвестирани“.
Шуринът на държавния секретар Марко Рубио — Орландо Сесилия — е бил един от най-големите търговци на кокаин в Маями. Арестуван е в дома на Рубио — DEA разбива вратата.
Наркокапиталът се трансформира за три поколения: от улични банди през 80-те, през инвестиции в недвижими имоти през 90-те, до политическата елита днес. Третото поколение наркопари вече финансира избирателни кампании и формира външната политика на САЩ.
Кой печели освен „картелите“?
ВПК: „План Колумбия“ — над 10 млрд. долара от 2000 г. насам. Най-голям, но не единствен. Инициативата „Мерида“ в Мексико продължава модела.
Тюремна индустрия: 500 000 затворници за наркотици (срещу 40 000 през 1980). Частните затвори използват практически безплатен труд.
Финансов сектор: ООН оценява глобалното пране на пари на 400 млрд. долара годишно. Най-големите банки са санкционирани и глобени, но никой не е в затвора — „too big to jail“.
Парадокс на ефективността
Ако целта на DEA (създадена през 1973 г.) беше да развива наркоиндустрията, а не да я потиска, това щеше да е най-ефективното предприятие в историята на човечеството.
Цифри:
-
1973 (създаване на DEA): пазар на наркотици в САЩ ~$10–15 млрд
-
2025: пазар на наркотици в САЩ ~$150 млрд
Бюджет на DEA:
-
1973: ~$75 млн
-
2025: ~$3.1 млрд
Общи разходи за „войната срещу наркотиците“:
-
1973: ~$100 млн
-
2025: ~$51 млрд/година (федерални + щатски)
Сумарно от 1973: над 1 трилион долара
Отрасли, които са се развили паралелно:
-
Лечение на наркозависими: $42 млрд/год
-
Частни затвори: $5 млрд/год
-
Тестване за наркотици: $6+ млрд/год
-
Техника и оборудване за правоохранителни органи: десетки милиарди
Брой на потребителите: многократно увеличен.
Ефективността според официалната мисия: отрицателна.
Ефективността според създаването на екосистема от свързани отрасли: безпрецедентна.
Венесуела на хоризонта
Сега остава само да наблюдаваме как авиононосна група на САЩ се приближава към бреговете на „наркодържавата“ Венесуела.
Автор: Глеб Кузнецов
