… после дойдоха мрачните времена на войната…

…После дойдоха мрачните времена на войната. Глобализираният дотогава свят започна да се разпада. Появиха се нови икономически и военни сили, възродиха се стари империи, върнали величието си отпреди стотици години. Всички те имаха претенции за самостоятелност, за свой отделен път.

Постепенно новите сили намериха общото помежду си и се опълчиха заедно на глобалисткия съюз. Те твърдяха, че земята твърде дълго се е управлявала от един център, с едни и същи идеи и каузи и е крайно време за промени. Според тях тези идеи и каузи отдавна са изхабени и не са способни да водят света напред, а са само инструмент за господство на няколко огромни банки и транснационални корпорации над целия останал свят.

Тъй като глобалистите не искаха да се откажат доброволно от властта си и не приемаха, че трябва да я делят с други, започна войната. Както често се е случвало в историята и сега големият конфликт започна като сблъсък между две държави. После се задейства системата от международни договори (и взаимни интереси) и войната се разпространи из цялата планета. Въоръжените сблъсъци обхванаха десетки държави, тъй като на всички континенти имаше управници и елити, покрепящи глобалистите и такива, които бяха против тях.

Тогава бях твърде млад, за да разбирам същността на тези глобални противоречия. Едва по- късно, след години учене и четене осъзнах, че имаше и дълбоко идеологически причини за войната. А по него време изпитвах само страх и ужас, когато виждах как могъщата машина на пропагандата преработва съзнанието на милиони и от двете страни. Омраза и ненавист беше завладяла душите на мнозина. Хора, говорещи на един и същ език се убиваха един-друг.

Загиваха хиляди жени и деца, разрушени бяха стотици градове и села, но никоя от страните не искаше спиране на касапницата. Протестът на разумните, които виждаха че светът върви към погибел не се разгласяваше от медиите и си остана нечут. В много държави призивите за мир дори бяха обявени за углавно престъпление.

Съвсем скоро конвенционалните оръжия се оказаха недостатъчни за войнолюбците и на няколко места в света бяха използвани тактически ядрени ракети. Макар и тези ракети да имаха бойни глави с ограничена мощност, стотици хиляди загинаха от взривовете и милиони получиха смъртоносни дози радиация. Светът потъна в страх и отчаяние, а пропагандата продължаваше да сее омраза. Повечето хора вече виждаха и усещаха, че идва краят на цивилизацията, но ескалацията на напрежението продължаваше и сякаш нищо вече не можеше да ни спаси от погибел…

из книгата ми „ЕВТОПИЯ – държавата, която я има“, издадена през 2024 година.