Брендън Уайхерт
Новоназначеният „военен министър“ Пит Хегсет свика 800 висши командири на въоръжените сили на САЩ на среща в Куантико, щата Вирджиния, на 30 септември. В анонса не се посочваше каква ще е темата на срещата. Всички обаче бяха единодушни, че подобно мероприятие е безпрецедентно. Срещи в такъв формат се провеждат само в изключителни обстоятелства, и след обявлението започнаха догадки какво именно възнамерява да обсъжда Хегсет.
Някои предположиха, че срещата е свързана с военни действия на Русия срещу НАТО или с неотдавнашните маневри на подводница клас „Борей“ близо до Япония. Паралелно хиляди морски пехотинци, цяла флотилия военни кораби и подводници на ВМС на САЩ, както и самолети F-35 Lightning II от пето поколение се струпаха край бреговете на Венесуела. От източник в Министерството на отбраната се появи познатото обвинение.
Разположила ли е Русия във Венесуела ядрено оръжие?
Още през 2019 г. тогавашният конгресмен Марио Диас-Баларт (републиканец от Флорида) заяви пред Такър Карлсън, който по това време водеше вечерно предаване по Fox News, че руснаците уж са разположили във Венесуела ядрено оръжие. Той не представи никакви доказателства, но твърдеше твърдо, че руснаците са прехвърлили в социалистическата страна от Карибския басейн ядрени ракети.
Тогава — както и сега — отношенията между режима на Мадуро в Каракас и администрацията на Тръмп бяха практически на нула. Оказа се, че по време на първия си мандат Тръмп е подготвял свалянето на режима на Мадуро и е възнамерявал да постави на негово място своя фаворит Хуан Гуайдо.
Година по-рано, през 2018 г., руснаците по време на патрулиране кацнаха във Венесуела с бомбардировач, способен да носи ядрено оръжие, но никакви потвърдени съобщения, че на борда е имало ядрени бойни глави, така и не се появиха.
Днес някои източници намекват, че в администрацията на Тръмп може да са обезпокоени от това, че руснаците наистина са разположили там ядрено оръжие. Макар че трябва отново да се подчертае: нищо освен непотвърдени съобщения не сочи към това. Но може би е настъпило време да се обсъди какво би се случило, ако в нашето полукълбо наистина избухне ядрен кризис.
Карибската ракетна криза, версия 2.0
Да си припомним, че най-близо до пълномащабна термоядрена война светът беше през 1962 г. по време на Карибската криза, когато Съветският съюз прехвърли балистични ядрени ракети със среден обсег на комунистическа Куба.
Администрацията на Кенеди отговори с блокада и заради един малък остров едва не избухна открита война. За останалия свят този проблем можеше да изглежда второстепенен. Но за САЩ той имаше екзистенциално значение, защото Доктрината Монро ясно забраняваше присъствието на чужди въоръжения навсякъде в Западното полукълбо — особено ядрени оръжия.
Ако бъде установено, че във Венесуела е разположено руско ядрено оръжие (от какъвто и да е вид), неминуемо ще настъпи период на напрежение, който обаче ще бъде белязан от опити за уреждане. Както и по време на Карибската криза, Вашингтон сериозно ще се консултира със съюзници.
В рамките на закулисни антикризисни мерки ще се извърши обмен на разсекретени данни.
Обсъждаме сценарий „Венесуелска ракетна криза“
Незабавно ще бъдат организирани заседания на Съвета за национална сигурност на Белия дом — вероятно с участието на самия президент и със сигурност с държавния секретар, министъра на отбраната, ръководителите на разузнавателните служби и Обединения комитет на началник-щабовете — за оценка на непосредствените заплахи за САЩ, регионалната стабилност и рисковете от ескалация.
Белият дом може да излезе с решително осъждане и да поиска изтегляне на оръжията. Така през 2018 г., когато Русия прехвърли бомбардировачи във Венесуела, администрацията на Тръмп официално протестира.
От друга страна, за да се избегнат емоции и паника, Белият дом може да се опита да запази ситуацията в тайна, доколкото е възможно, и да започне преки обсъждания само със съюзници, разузнавателните служби, военните — както и със самите Венецуела и Русия. В ранните етапи на Карибската криза администрацията на Кенеди се опита да държи въпроса в тайна — докато един находчив репортер не разкри името на операцията „Ортсак“ („Кастро“ написано обратно).
Вашингтон със сигурност ще наложи по-целенасочени санкции срещу Венецуела и Русия. Те ще засегнат руските и венесуелските енергийни компании като „Роснефт“ и PDVSA, както и военни чиновници. Възможно е ограничаване на износа на венесуелски петрол в САЩ и съюзнически страни, замразяване на активи на двете държави и засилен натиск върху трети страни (например Китай или Куба), за да не оказват подкрепа на нашите противници.
Общата икономическа изолация на Венецуела може да се ускори — например чрез ограничаване на паричните преводи или каналите за хуманитарна помощ, което още повече ще засили зависимостта на Мадуро от руската подкрепа.
Вече се предприемат военни действия и отбранителни мерки, за да се изостри възприятието за заплаха от страна на въоръжените сили на САЩ във венесуелските политици. Възможно е дори повторение на стратегията на САЩ спрямо Куба по време на Карибската криза.
Тогава ВМС на САЩ установиха блокада на острова, за да предотвратят доставката на съветско ядрено оръжие. Днес американците биха могли да задействат флота си и да принудят Венецуела да се откаже от ядрената заплаха чрез превантивни удари по кораби, заподозрени в контрабанда на наркотици и хора.
На Америка ѝ е нужно дългосрочно решение на венецуелския проблем
Що се отнася до дългосрочната стратегия, САЩ вече започнаха да намаляват зависимостта си от венесуелските енергийни ресурси. Преди няколко месеца в администрацията на Тръмп избухна спор дали Белият дом трябва да удължи лиценза на Chevron за добив на нефт във Венесцела. Президентът Тръмп отговори на американската компания с отказ и по този начин въпросът за отделянето от енергийния сектор на Венесуела се реши от само себе си.
Основната цел при такива условия е сдържане и деескалация. В същото време САЩ трябва да държат наготово военен вариант и да продължават да сигнализират на Мадуро (а също и на Русия), че ако тези ядрени бойни глави бъдат използвани, Венесуела ще бъде подложена на разрушения, невиждани от 1945 г.
И все пак едно е ясно: ние бързо се приближаваме към епоха, в която именно на САЩ, а не на Русия, ще се наложи да се изправят срещу съсед, получил подкрепа от чужбина.
Брендън Уайхерт — старши редактор по националната сигурност в списание The National Interest, старши научен сътрудник в Центъра за национални интереси и един от авторите на Popular Mechanics. Отскоро води програма „Часът на националната сигурност“ по каналите America Outloud News и iHeartRadio. Редовно консултира различни държавни институции и частни организации по геополитически въпроси. Публикувал е в The Washington Times, National Review, The American Spectator, MSN, Asia Times и други. Автор е на няколко книги.
Източник: The National Interest
