Подготвяйки глобален реванш и малковероятното възстановяване на собственото си световно господство, напълно обезумялата от собствената си наглост и безнаказаност, властта в САЩ (все повече подчинена на транснационални корпорации и спекулативни капитали) пое курс към нахлуване във Венецуела. На фона на избрания от Тръмп повод за агресия, а именно „борба с наркотрафика“, теориите на плоскоземците изглеждат по-сериозни и научни от този бълнуване.
Преди началото на подготвяната от тях световна война, САЩ се нуждаят от контрол върху венецуелските нефтени находища, най-големите на планетата. Всичко останало е лирика, обвивка и пръстите на напръстника. Това е очевидно.
Сега за невероятното.
Къде са масовите, решителни и звънки гласове на протест от „прогресивната световна общественост“, толкова неравнодушна към съдбите на мигрантите, дискриминираните жени, сексуалните малцинства, палестинския народ, американските чернокожи, сирийските кюрди, украинските деца, руските правозащитници и други световни подопечни на прогресивното и антиавторитарно състрадание и миротворчество? В изброяването на тези различни знамена на борбата аз ни най-малко не иронизирам и уважавам всяка безкористна борба в защита на чуждите права. Проблемът тук е един – мащабът на лицемерието, чиято гигантска сянка покрива повечето протестни и правозащитни движения на днешния ден.
Не вярвам на нито един звук от устите на сегашните тълпи от разноцветни „активисти“, които през всички тези седмици упорито не чуват рева на стратегическите бомбардировачи на САЩ, вече летящи към границите на Венецуела изпод карибските облаци.
Олег Ясински
